Число на Авогадро

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Числото на Авогадро (константа на Авогадро) определя броя на структурните (градивни) частици в 1 mol субстанция. Означава се с . Дефинира се с броя на атомите в точно 12 g чист изотоп на въглерод-12 (12С). Числото на Авогадро има стойност:

.

Използва се за определяне на броя на градивните частици (атоми, молекули, йони и т.н.) в определено количество вещество. Важно е да се отбележи, че числото на Авогадро не е безразмерна величина. Самият Авогадро не е могъл да изчисли точната стойност на , но е разбирал, че това трябва да бъде много голяма величина.

Закон на Авогадро[редактиране | редактиране на кода]

През 1811 г. Амадео Авогадро изказва хипотезата, че при еднакви температури и налягане в равни обеми идеален газ се съдържат еднакъв брой молекули. По-късно е установено, че тази константа играе важна роля в кинетичната теория на газовете. Законът на Авогадро гласи:

Количество 1 mol от какъвто и да е газ при еднаква температура и налягане заема един и същ обем.

Стандартен моларен обем[редактиране | редактиране на кода]

Съгласно закона на Авогадро, 1 mol идеален газ при нормални условия (T = 273,15 K, P = 101 325 kPa) има един и същ обем:

Vm = RT/P= 22,413962(13) l/mol[1],

наричан моларен обем на идеалния газ (тук T е абсолютната температура, P – налягането, R – универсална газова константа).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]