Чога Занбил

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Чога Занбил
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
Choghazanbil2.jpg
В регистъра Tchogha Zanbil
Регион Азия и Океания
Местоположение Флаг на Иран Иран
Тип културен
Критерии iii, iv
Вписване 1979  (3та сесия)
Площ около 100 ха
Iran relief location map.jpg
32.0083° с. ш. 48.5208° и. д.
Местоположение в Иран
Чога Занбил в Общомедия

Чога Занбил (на персийски: چغازنبيل; чога означава хълм) е древен еламски религиозен компплекс в провинция Хузестан, Иран.

Руините на свещения град на царството на Елам са включени в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО през 1979 г.

Зикуратът е сред най-характерната архитектурна особеност на месопотамската цивилизация. Той е сред малкото съществуващи зикурати извън Месопотамия и най-голямата по рода си структура в Иран и Близкия изток. Намира се на 42 км югозападно от Дезфул, на 30 км западно от Суса и на 80 км северно от Ахваз.

Чога Занбил е построен около 1250 г. пр.н.е. от цар Унташ-Напириша, главно за да почете великия бог Иншушинак. Еламското му име е Дур-Унташ, което означава град на Унташ, но е малко вероятно много хора, освен свещеници и слуги, някога да са живели там.

Днес структурата е известна с персийското си име Чога Занбил.

Комплексът е защитен от 3 концентрични стени, които определят основните райони на „града“. Вътрешното пространство е изцяло заето от голям зикурат, посветен на главния бог, и е построен върху по-ранен квадратен храм с хранилищни помещения, построени също от Унташ-Напириша.

Основните строителни материали на Чога Занбил са кални и печени тухли. Монументите са декорирани с гланцирани печени тухли, гипс и орнаменти от фаянс и стъкло.

Средната площ съдържа 11 храма за второстепенните богове. Смята се, че първоначално са били планирани 22 храма, но царят умира, преди да могат да бъдат завършени, а неговите наследници преустановяват строежа. Във външната част има царски дворци, погребален дворец, съдържащ 5 подземни царски гробници.

Източници[редактиране | редактиране на кода]