Чочария

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Традиционните цървули на истрорумъните

Чочария (на италиански: Ciociarìa или Ciocerìa) е област в Италия без точно определени граници, попадаща на територията на региона Лацио на югоизток от Рим[1]. По време на фашисткия режим на Мусолини местната преса погрешно използва това название като синоним на провинция Фрозиноне, създадена през 1927 г. И до днес Агенцията по развитие на туризма във Фрозиноне неправилно продължава да свързва името Чочария с територията на своята провинция[2].

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Названието произлиза от името, което в Хърватия и по-късно в Италия, дават на истрорумъните - балканско население, разселило се на територията на Италия след като е прогонено от югославските власти след Втората световна война, макар отделни разселвания да има и по-рано. Хърватите и впоследствие италианците наричат това население „чичи“ (chichi) заради традиционните им цървули с повдигнат заострен връх (на италиански: ciocia, мн.ч. ciocie). Така Чочария (Земята на чичите) е областта, където този етнос, по занятие основно овчари, заема след разселването си. Първото споменаване във венецианските документи на названието „чичи“ като етноним (изписано като Cici) датира от 1463 г.[3], а в латинските документи, съхранявани в архивите на град Триест, изписано пък като Chichii, се появява през 1517, 1524 и 1527 г.[4]. Названието Чочария се появява в документи на Папската държава, където на картата такъв регион е отбелязан в провинция Кампаня-е-Маритима[5]. Според други източници името във варианта Чочерия (Ciocerìa) е използвано от XVIII в.[6]

География[редактиране | редактиране на кода]

Етногеографските граници на тази област не са точно очертани. До началото на XX в. сериозни изследвания по този въпрос не са правени, а в административно отношение областта е попадала в Лацио, Кампаня-е-Маритима или Римска Кампаня. Първото задълбочено проучване от 1916 г. определя Чочария като регион до голяма степен съответстващ на тогавашния окръг Фрозиноне[7]. Няколко години по-късно редица интелектуалци, повлияни от нацистките идеи, правят опити да обособят отделна „чочарса раса“ (razza ciociara)[8]. След Втората световна война пък местните власти използват термина Чочария, за да пропагандират идеята за общата идентичност на жителите на провинция Фрозиноне.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Almagià R. Enciclopedia italiana. — Roma, 1931. — Т. X. — С. 384.
  2. Azienda di Promozione Turistica della provincia di Frosinone
  3. Vassilich, Giuseppe, «Sui rumeni dell’Istria. Riassunto storico-bibliografico», Archeografo triestino, vol. 23, Trieste, 1900, p. 157-237
  4. Kandler, Pietro Paolo, Lo rimboscamento, „Raccolta delle leggi, ordinanze e regolamenti speciali per Trieste“, Trieste, Tipografia del Lloyd Austriaco, 1861
  5. Beranger E. M. & Sigismondi F., Il ducato di Alvito nell’Età dei Gallio (Atti), Banca della Ciociaria, Alvito 1997, p. 37
  6. Scotoni L., Un nome territoriale recente: la Ciociaria (Lazio), in La geografia delle scuole, XXII (1977), n. 4., pp. 199—207
  7. Bianchi A., La Ciocieria. Monografia corografica, in «La Geografia», vol. IV, 1916, pp. 85-99 e 230—252.
  8. Quadrotta G., Introduzione, in Pocino W., I Ciociari, Roma 1961, p. 14