Шаралийска пещера
| Шаралийска пещера | |
  | |
| Най-близко селище | Илинденци, община Струмяни |
|---|---|
| Данни | |
| Площ | 10,37 хектара |
| Създаден | 22 ноември 2013 г. |
| Уеб сайт | ИАОС, Шаралийска пещера |
Шаралийската пещера се намира в Пирин планина, на югоизточния склон на Куртовия (Вълчи) рид. Разположена е в землището на село Илинденци, област Благоевград, на около 10 km североизточно от него.[1] Шаралийската пещера e природна забележителност.[2]
Представлява възходящо-низходяща разклонена пещера, образувана в протерозойски калцит-доломитови мрамори, Общата ѝ дължина е 470 m, денивелацията е 52 m (-10, +42), площта – 1815 m2. Има четири зали, разположени на различни нива, свързани с галерии, и пет синтрови езера.[1]
Пещерата няма естествен изход на повърхността, открита е при геоложки роучвания за минна изработка през 50-те години на XX век. Първите спелеоложки проучвания са направени в 1962 година от санданския пещерен клуб „Еделвайс“. След това е проучвана от софийските пещерни клубове „Планинец“.(1972) и „Алеко“ (1975). В 1977 година, при друга експедиция, са открити нови галерии от Ив. Здравков. Картирана е в 1979 година от Л. Попов и В. Василев при експедиции на ПК „Алеко“ (София).[1]
В пещерата са извършвани спелеоминераложки проучвания от Софийския университет. Зоолозите от Природнонаучния музей при БАН Боян Петров, Петър Берон, Б. Георгиев и други провеждат биоспелеоложки изследвания.[1]
В Шаралийската пещера са открити троглобиoнти, колемболата Pseudosinella bulgarica и един нов за науката вид бръмбар от рода Duvalius (Carabidae) – D. pirinicus.[1]
Обявена е за природна забележителност на 22 ноември 2013 г. с площ 10,37 ha, с цел опазване на пещера, представляваща местообитание на редки животински видове (прилепи, безгръбначни и др.).[2]
На територията на природната забележителност се забраняват:
- влизането в пещерата по време на зимуване на прилепите (1 декември – 31 март) с изключение на посещение с научна цел и мониторинг;
- паленето на огън и факли на разстояние, по-малко от 50 метра от входа, и в пещерата;
- дейности около входа и в пещерата, които прекъсват достъпа на прилепи в нея или променят подземния микроклимат;
- разкопаването и изнасянето на глина и гуано от пещерата;
- унищожаването, повреждането или отстраняването на елементи от пещерната структура (камъни и пещерни образувания);
- събирането и изнасянето на видове от пещерната флора и фауна;
- поставянето на знаци и надписи по стените, тавана или пода с изключение на необходимите при картографиране;
- промяна на предназначението и начина на трайно ползване на земята;
- строителство;
- търсене, проучване и добив на подземни богатства.[2]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Берон, Петър, Даалиев, Трифон, Жалов, Алексей. Пещери и спелеология в България. София, Българска федерация по спелеология, Национален природонаучен музей при БАН, Фондация КОМ, 2009. ISBN 978-954-8745-15-4. с. 457.
- ↑ а б в Шаралийска пещера // ИАОС. Посетен на 20 юни 2018 г.
