Швабска Юра
| Швабска Юра | |
 | |
  Местоположение на картата на Германия Баден-Вюртемберг | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение | Баден-Вюртемберг |
| Най-висок връх | Лемберг |
| Надм. височина | 1015 m |
| Подробна карта | |
 | |
| Швабска Юра в Общомедия | |
Швабска Юра или Швабски Алб (на немски: Schwäbischer Jura, Schwäbische Alb) е куестова нископланинска верига в Южна Германия, провинции Баден-Вюртемберг и Бавария, явяваща се югозападната част на Швабско-Франконска Юра в Швабско-Франконския басейн.
География[редактиране | редактиране на кода]
Разположение, граници[редактиране | редактиране на кода]
Швабска Юра се простира от югозапад на североизток на протежение около 220 km, покрай левия бряг на река Дунав и ширина 40 – 70 km. На югозапад в района на изворите на река Некар (десен приток на Рейн) чрез ниска седловина се свързва с планинския масив Шварцвалд, а на североизток долината на река Вьорниц (ляв приток на Дунав) я отделя от масива Франконска Юра.[1]
Геоложки стоеж[редактиране | редактиране на кода]
Планината Швабска Юра е изградена предимно от юрски варовикови седиментни скали, понякога силно изветрели от атмосферните влияния. Целият масив е известен с ценните находки на юрски вкаменелости, откъдето идва и името му. От геологическа гледна точка по-рано тази планина е била смятана за продължение на планината Юра, но днес това не се възприема еднозначно.[1]
Релеф[редактиране | редактиране на кода]
Билните части на Швабска Юра представлят карстово плато, като северозападните склонове, обърнати към долината на река Некар са стръмни, а югоизточните към река Дунав – полегати. Най-високият връх е Лемберг (1015 m), издигащ се в крайната ѝ югозападна част, в изолирания масив Гросер Хайберг. На североизток планината завършва с масивите Албух (връх Беренберг 755 m) и Хертсфелд (661 m).[1]
Води[редактиране | редактиране на кода]
Поради варовиковия строеж за планината са характерни карстовите извори, т.е. отвори, от които подземни реки излизат със сравнително голям дебит на повърхността. Обикновено това са буйни потоци с променлив дебит в зависимост от сезона. Планината се явява главен вододел между басейните на реките Дунав и Рейн. В югоизточна посока се стичат левите притоци на Дунав – реките Шмиха, Лаухерт, Гросе Лаутер, Блау, Бренц, Егау, Кеселбах и др., а на северозапад – десните притоци на Некар (десен приток на Рейн) – реките Шлихем, Айах, Щарцел, Ехац, Ермс, Филс, Кохер и др.[1]
Растителност[редактиране | редактиране на кода]
Склоновете и билните части на планината са заети от дъбови, букови и иглолистни гори, храсталаци, ливади, пасища и пустеещи земи по най-високите части.[1]
Забележителности[редактиране | редактиране на кода]
От надморска височина 577 m, недалеч от селцето Лихтенщайн, извира река Ехац, с дължина 23 km и десен приток на Некар. В най-високата част на долината на река Ехац е построен приказният замък Лихтенщайн, родово имение на херцозите Урах.
Градове[редактиране | редактиране на кода]
Билните части и скроновете на планината са слабо населини, но в подножията ѝ са разположени множество населени места. По южното подножие Тутлинген, Зигмаринген, Еинген, Улм, а па северното – Тросинген, Ротвайл, Албщат, Балинген, Хехинген, Ройтлинген, Тюбинген, Метцинген, Гьопинген, Аален и др.