Направо към съдържанието

Кадънка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Щиглец)
Тази статия е за птицата Кадънка. За други значения на Кадънка вижте Кадънка (пояснение).

Кадънка
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):Архозаври (Archosauria)
(без ранг):Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:Гущеротазови (Saurischia)
(без ранг):Неотераподи (Neotheropoda)
клон:Целурозаври (Coelurosauria)
клон:Neocoelurosauria
клон:Манираптообразни (Maniraptoriformes)
клон:Манираптори (Maniraptora)
(без ранг):Авиали (Avialae)
клас:Птици (Aves)
разред:Врабчоподобни (Passeriformes)
семейство:Чинкови (Fringillidae)
род:Скатии (Carduelis)
вид:Кадънка (C. carduelis)
Научно наименование
(Linnaeus, 1758)
Разпространение
Кадънка в Общомедия
[ редактиране ]
Яйца на Carduelis carduelis carduelis

Кадънката (Carduelis carduelis), наричана още „щиглец“, „калдарина“ или „кардиринка“,[2] е широко разпространена в Европа (включително и в България) дребна пойна птица. Оцветяването е красиво с леки вариации между различните подвидове. Има много слабо изразен полов диморфизъм, „маската“ на женската е по-малка и стига до средата на окото. Възрастовият диморфизъм е силно изразен. Младите птици са еднообразно кафеникаво оцветени и само крилете им имат окраската на възрастните. Дължината на тялото е около 12 см, което я прави по-дребна от домашното врабче.

Кадънката е една от птиците, описани и илюстрирани от швейцарския естествоизпитател Конрад Геснер в труда му Historiae animalium от 1555 г.[3] Първото официално описание на вида е направено от Карл Линей в десетото издание на труда му Systema Naturae, публикуван през 1758 г. Той въвежда бинарното наименование Fringilla carduelis.[4][5] Сегашната класификация на вида в род Carduelis е въведена от френския зоолог Матюрен Жак Брисон през 1760 г.[6]

Модерни молекулярни генетични изследвания показват, че кадънката е близкородствен вид на Carduelis citrinella и корсиканската скатия (Carduelis corsicana).[7]

Обитава открити предимно широколистни гори, равнини изпъстрени с горички, овощни насаждения, паркове и градове. Среща се целогодишно на цялата територия на страната, почти цяла Европа, без най-северните части, северна Африка, Мала Азия и по-голямата част на Азия.[8] Извън размножителния период живее на ята и скита в търсене на храна. Април месец ятото се разпада на двойки и започва размножителният период. В този момент заемат размножителната си територия и често водят ожесточени битки със съседите си или конкуренти за същата територия.

Начин на живот и хранене

[редактиране | редактиране на кода]

Моногамни птици. Веднага щом се раззеленят дърветата, женската започва да строи гнездо. Строежът трае около 10-12 дни и гнездото е едно от най-добре построените в птичия свят. Има форма на полусфера, здраво и плътно изплетено от фини сламки и застлано плътно със слой бял пух от топола или друго растение. Гнездото се намира най-често над 4 м височина, много добре скрито сред листа и клонки и максимално отдалечено от стеблото на дървото. Хванато и заплетено здраво в разклонението на тънки клонки, то е практически недостъпно за хищници като котките например. На много места в Европа се наблюдава предпочитание към човешки поселения по време на размножителния период.

Хранят се с дребни семена, като магарешки трън, просо, слънчоглед и други.

Женската снася около пет яйца, които мъти между десет и дванадесет дни, мъжкият през това време я храни със семена които носи в гушата си. В южна Европа отглежда две люпила годишно, а в северна едно. Малките остават в гнездото около две седмици. Първата седмица родителите ги хранят с насекоми и дребни безгръбначни и постепенно след това минават на семена. След напускане на гнездото родителите ги хранят още около осем дни. След този период малките напускат размножителната територия на родителите си и се събират с други млади птици и започват да скитат в търсене на храна.

Кадънките са добри летци. Полетът им е по леко вълнообразна крива линия. Често издават във въздуха характерни мелодични трели, които дори неопитният наблюдател трудно ще сбърка. В България кадънките са подчертано по-често срещани в южната част от страната. Наблюдавани са редки случаи на кръстосване между тях с чинка и др.

Храни се със семенаслънчоглед, канарени смески, канарено семе и други семена. В продължение на векове видът е опитомяван и отглеждан в домашни условия заради приятната си песен.[2]

Числеността на дивата популация е сравнително висока и видът не е директно застрашен от изчезване, но бракониерството и редица други фактори водят до постепенното намаляване на броя им и поради това е обявена на територията на България за защитен вид с нисък риск. Продажбата и ловът им са забранени.

  1. Carduelis carduelis (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
  2. а б Боев, Николай, Михайлова, Лиляна. Домашна зоология. София, Наука и изкуство, 1960. с. 149 – 150.
  3. Gessner, Conrad. Historiæ animalium liber III qui est de auium natura. Adiecti sunt ab initio indices alphabetici decem super nominibus auium in totidem linguis diuersis: & ante illos enumeratio auium eo ordiné quo in hoc volumine continentur. Zurich, Froschauer, 1555. с. 235–237. Архивиран от оригинала на 03.09.2017. Посетен на 17.01.2022. (на латински)
  4. Check-list of Birds of the World, Volume 14. Т. 14. Cambridge, Massachusetts, Museum of Comparative Zoology, 1968. p. 247–250. (на английски)
  5. Linnaeus, C. Systema Naturæ per regna tria naturae, secundum classes, ordines, genera, species, cum characteribus, differentiis, synonymis, locis, Volume 1. 10th. Т. 1. Holmiae:Laurentii Salvii, 1758. с. 180. (на латински)
  6. Brisson, Mathurin Jacques. Ornithologie. Paris. Accessed 29 December 2017
  7. Zuccon, Dario и др. The phylogenetic relationships and generic limits of finches (Fringillidae) // Molecular Phylogenetics and Evolution 62 (2). 2012. DOI:10.1016/j.ympev.2011.10.002. с. 581–596. Архивиран от оригинала на 2018-09-26.
  8. Snow, D. W. & Perrins, C. M. (1998). The Birds of the Western Palearctic concise ed. Oxford University Press. ISBN 0-19-854099-X. (на английски)