Юлий Сабин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Юлий Сабин
римски узурпатор
Éпонина и Сабин (1802)
Éпонина и Сабин (1802)

Роден
1-ви век
Починал
79 г.
Семейство
РодЮлии
Юлий Сабин в Общомедия

Юлий Сабин (на латински: Julius Sabinus; вероятно Gaius Iulius Sabinus; † вероятно 79 г. в Рим) e римски антиимператор в Галия през Батавското въстание (69 – 70) по времето на император Веспасиан през 70 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произлиза от благороден лингонски род и се представя като (нелегитимен) правнук на Цезар.

През 69 г. Гай Юлий Цивилис, след смъртта на император Нерон, вдига германските племена от лявата страна на Рейн срещу Рим. Целта му е да създаде независима от Рим империя. В бунта постепенно се включват все повече племена, също и в Галия, между другото племето на треверите на Юлий Класик и легионите на Юлий Сабин. Въстаналите имат първия си успех през януари 70 г., когато побеждават два римски легиона. Юлий Сабин се провъзглася за император и обявява Augusta Treverorum (Трир) за своя резиденция. Веспасиан с генерал Квинт Петилий Цериал успява да контролира отново загубените области. Сабин изчезва със съюзниците си Секвани.

Според Плутарх Сабин се крие девет години в пещера. През 79 г. Юлий Сабин е намерен с жена му Емпона (при Тацит: Епонина) и закаран в Рим, където е екзекутиран.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Dieter Timpe: Tacitus und der Bataveraufstand. In: Tassilo Schmitt, Winfried Schmitz, Rolf Rilinger, Aloys Winterling: Gegenwärtige Antike – antike Gegenwarten. Oldenbourg, München 2005, ISBN 3-486-56754-3, S. 151 – 188.
  • Ralf Urban: Der „Bataveraufstand“ und die Erhebung des Iulius Classicus (= Trierer historische Forschungen. Band 8). Verlag Trierer Historische Forschungen, Trier 1985, ISBN 3-923087-07-1.
  • Ralf Urban: Gallia rebellis. Erhebungen in Gallien im Spiegel antiker Zeugnisse (= Historia Einzelschriften. Band 129). Steiner, Stuttgart 1999, ISBN 3-515-07383-3.
  • Quiret Julien et Combret Pierre, Eponina. L’Arbre celtique, 2013.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]