Якинт Макриподарис
| Якинт Макриподрис Υάκινθος Μακρυποδάρης | |
| гръцки римокатолически духовник | |
 Гравюра от Елиас Видерман (1619 – 1652) от 1651 година | |
| Роден |
1610 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Религия | Католическа църква[1] |
| Якинт Макриподрис в Общомедия | |
Якинт (Хиацинт) Макриподари(с) (на гръцки: Υάκινθος Μακρυποδάρης; на унгарски: Jácint Ferenc Makripodári; на латински: Hyacinthus Macripodarius; на молдовски: Giacinto Ischiota[2]) е гръцки учен и римокатолически духовник, доминикански монах, прелат на Римокатолическата църква.[3][4]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Якинт Макриподарис е роден около 1610 година в гръцко римокатолическо семейство на Хиос, в Османската империя.[5][2][6] През младостта си пътува и учи в чужбина. От 1632 до 1636 година учи в богословско учлище в Париж.[2] След като завършва образованието си, се връща на Хиос, където става викарий и преподава в Доминиканския манастир.[2]
Няколко години по-късно Макриподарис се установява в Цариград, където става викарий в Доминиканския манастир. Службите му на гръцки и на италиански имат голяма посещаемост. В 1645 година Макриподарис става изповедник на императорския пратеник в Цариград Александър фон Грайфенклау и връзката му с него му помага в бъдещата кариера.
След оттеглянето на Йероним Щрасер като дардански епископ в Скопие, император Фердинанд назначава на неговор място Макриподарис.[7] Макриподарис се мести в Скопие, където служи като епископ от 29 юли 1645, но е потвърден от Светия престол на 11 октомври 1649 г.[8][6][9]
В 1646 година се установява в Яш, столицата на Молдова. В 1658 година е назначен за чанадски епископ от император Леополд I.[8] Макриподарис продължава да служи до 2 май 1668 година.[8] След това се мести в Надсомбат, където е викарен епископ на естергомския архиепископ. Макриподарис умира на 30 юли 1672 година във Виена.[4]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ macrip // Посетен на 15 октомври 2020 г.
- ↑ а б в г Tóth, István György. Missions and Missionaries among the Csángó Hungarians in Moldova in the 17th Century. с. 145–147. Dominican Giacinto Macripodari, future Bishop of Csanád, was one of the most interesting Dominican missionaries in Moldavia. Macripodari was born on the island of Chios, under Ottoman rule, in the early 1610s, consequently the Moldavian sources often refer to him as Giacinto Ischiota. He studied theology in Paris for four years, between 1632 and 1636. Then he became vicar and taught at the Dominican monastery of Chios. Subsequently he worked in the Christian quarter of Istanbul as the vicar of the Dominican monastery. His sermons had great success both in Greek and Italian. The learned Macripodari became the confessor of Alexander von Greiffenklau, imperial envoy to Constantinople, in 1645. This connection and assistance gave an impulse to his career and helped him to the mitre. In 1645, although he was still living in Constantinople, he was appointed custodian canon of Esztergom. He arrived in Vienna in the same year and King Ferdinand III nominated him, at the intercession of the envoy of Istanbul, the bishop of the Macedonian Skopje.… He travelled to Poland several times – according to his Franciscan opponents he trafficked in various goods. Macripodari probably knew it well that even though had the support of the (naturally, Greek Orthodox) confessor of Vojvode Lupu Vazul, he would not achieve anything in the vojvode’s court without presents. Besides, it is likely that he wanted to obtain the title of the Bishop of Bákó from the Polish king, the liege of Moldavia. Many backed the plan of Macripodari to become Bishop of Bákó, including the vojvode himself. There were many Greeks among the boyars and the merchants of the court who, although they were Orthodox, got on well with a fellow Greek, the Chian Macripodari.
- ↑ Bishop Hyacinthe Macripodari, O.P. † // Catholic Hierarchy. Посетен на 18 октомври 2015.
- ↑ а б Makripodári // Magyar Katolikus Lexikon. Посетен на 1 май 2023. (на унгарски)
- ↑ Ehrenpreis, Stefan; Schilling, Heinz. Wege der Neuzeit: Festschrift für Heinz Schilling zum 65. Geburtstag. Duncker & Humblot, 2007. ISBN 3428123948. с. 234. ... Bischof Giacinto Macripodari war ein griechischer Dominikanermönch von der Insel Chios. Da er als Untertan des Sultans geboren worden war, konnte er ungehindert durch Türkisch-Ungarn reisen. [Превод: Епископ Макриподари е гръки монах от Доминиканския орден от остров Хиос. Тъй като е роден поданик на султана, той може свободна да пътува из османска Унгария].
- ↑ а б Bahlcke, Joachim. Ungarischer Episkopat und österreichische Monarchie: Von einer Partnerschaft zur Konfrontation(1686-1790). Franz Steiner Verlag, 2005. ISBN 3515087648. с. 104–105. Im Fall des Graner Domherm Hiacynth Macripodari etwa, den Ferdinand III. Im Juli 1645 zum Titularbischof von Skopje emannt hatte, kam es in Rom … Im Januar 1647 und im April 1649 emeuerte der Konig die Nomination auf Bitten und Drangen des griechischen Dominikaners, … Erst danach leitete Kardinal Girolamo Colonna den Informativprozeb fur Macripodari ein, der wenig spatter vom Heiligen Stuhl als Titularbichof von Skopje bestatigt und konsekriert wurde.
- ↑ Милевъ, Никола. Католишката пропаганда въ България прѣзъ XVII вѣкъ. София, Царска придворна печатница, 1914. с. 152.
- ↑ а б в Dominicans. Provincia romana. Memorie domenicane, Volumes 59-63. Convento di S Maria Novella, 1942. с. 35. GIACINTO MACRIPODARI - Vescovo di Skoplje, nominato dal re d'Ungheria, 1645, luglio 29; confermato dalla SS. 1649, ott. 11- Vescovo di Csanàd, nominato dal re 1658, febbr. 27; confermato dalla SS. dopo il 2 maggio 1668. — Archivum FF.
- ↑ Hofmann, Georg. Vescovadi cattolici della Grecia. Pont. Institutum Orientalium Studiorum, 1934. OCLC 403482. с. 34. Nell’ Albania fu vescovo Giacinto Macripodari a SCOPIA (Uskub) 1649-1669.
| Йероним Щрасер | → | скопски епископ (29 юли 1645 – преди 6 март 1656) |
→ | Андреа Богдани |
| Томас Палфи аб Ердьод | → | чанадски епископ (1659 – 1672) |
→ | Фердинандус Палфи аб Ердьод |
