Яков Клюнт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Яков Клюнт
евангелистки книжар
Роден

Религия Баптизъм

Яков Клюнт (на немски: Jacob Kundt; на руски: Яков Клюндт) е възрожденски просветен деец, пътуващ евангелистки книжар из Македония, един от първите разпространители на баптизма по българските земи.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Клюнт е роден в южноруската немска колония Рорбах (от 1944 година Новосветловка, Николаевска област). Заради евангелистка пропаганда заедно с Мартин Херингер и Херболд от Нов Данцинг през 1866 г. те са изселени в Сибир. След молба до император Александър ІІ са амнистирани и получават разрешение от османското правителство да се заселят в тулчанското село Каталой, където живеят добруджански немци. През 1871 година Британското библейско дружество издава пълния превод на Библията на български език и Британското и Американското библейско дружество назначават хора, които да разпространяват новото издание и друга протестантска литература. Яков Клюнт е определен като книжар за Скопие, Херболд за Русе и Мартин Херингер за Лом.[1][2] Клюнт действа като книжар и в района на Щип и Кратово. Приятел е с българския книжар Михаил Костенцев, когото запознава с бъдещата му съпруга Мария Томанова.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Вълкова, Светлана. Корени. 1, 2008. с. 30. Посетен на 25 януари 2015.
  2. а б История. // Българска християнска баптиска църква. Посетен на 25 януари 2015.
  3. Костенцева, Райна. История на моя род. София, „Везни“, брой 3 – 4, 2000. с. 42.
     Портал „Македония“         Портал „Македония