Яков Клюнт
| Яков Клюнт | |
| евангелистки книжар | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1910 г.
|
| Религия | баптизъм |
Яков Клюнт (на немски: Jacob Kundt; на руски: Яков Клюндт) е възрожденски просветен деец, пътуващ евангелистки книжар из Македония, един от първите разпространители на баптизма по българските земи.[1][2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Клюнт е роден в южноруската немска колония Рорбах (от 1944 година Новосветловка, Николаевска област). Заради евангелистка пропаганда заедно с Мартин Херингер и Херболд от Нов Данцинг през 1866 г. те са изселени в Сибир. След молба до император Александър ІІ са амнистирани и получават разрешение от османското правителство да се заселят в тулчанското село Каталой, където живеят добруджански немци. През 1871 година Британското библейско дружество издава пълния превод на Библията на български език и Британското и Американското библейско дружество назначават хора, които да разпространяват новото издание и друга протестантска литература. Яков Клюнт е определен като книжар за Скопие, Херболд за Русе и Мартин Херингер за Лом.[1][2] Клюнт действа като книжар и в района на Щип и Кратово. Приятел е с българския книжар Михаил Костенцев, когото запознава с бъдещата му съпруга Мария Томанова.[3]
През 1910 година кръщава в Лом първия български цигански пастор Петър Пунчев.[4]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Вълкова, Светлана. Корени. 1, 2008. с. 30. Посетен на 25 януари 2015. Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
- ↑ а б История // Българска християнска баптиска църква. Посетен на 25 януари 2015.[неработеща препратка]
- ↑ Костенцева, Райна. История на моя род. София, „Везни“, брой 3 – 4, 2000. с. 42.
- ↑ Стоянова, Пламена. Циганите в годините на социализма: политиката на българската държава към циганското малцинство (1944 – 1989). София, Парадигма, 2017. ISBN 978-954-326-298-4. с. 302.
