Яник Синер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Яник Синер
Jannik Sinner
Синер в Монте Карло, 2023 г.
Синер в Монте Карло, 2023 г.
Информация
Държава Италия
Роден
16 август 2001 г.  (на 22 г.)
Височина / Тегло188 cm
Кариера
Професионална2018
Пари от наградни фондове21 326 658 щ.д.[1]
Сингъл
Победи-загуби212–75
Титли от ATP13
Най-висока позиция2 (1 април 2024)
Настояща позиция2 (29 април 2024)
Турнири от Големия шлем
ОП на АвстралияШампион (2024)
Ролан ГаросЧетвъртфинал (2020)
УимбълдънПолуфинал (2023)
ОП на САЩЧетвъртфинал (2022)
Двойки
Победи-загуби22–22
Титли от ATP1
Най-висока позиция124 (27 септември 2021)
Турнири от Големия шлем
ОП на САЩ2-ри кръг 2022
Отборно
Купа ДейвисИталия
Информацията е актуална към 4 декември 2023
Яник Синер в Общомедия

Яник Синер (на италиански: Jannik Sinner) е италиански тенисист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Яник Синер е роден на 16 август 2001 г. в Инихен/Сан Кандидо в района на Южен Тирол в Северна Италия, в римокатолическото семейството на Ханспетер и Зиглинде Синер. Той израства в град Сесто, където баща му и майка му работят като готвач и сервитьорка в ски хижа.[2] Той има брат на име Марк.[3] Синър започва да кара ски и да играе тенис на три години. Той е един от най-добрите скиори в Италия при юношите от осем до дванадесет години и печели националния шампионат по гигантски слалом на осем години, става национален вицешампион на дванадесет години.[4][5][6]

Докато тренира ски, Синър се отказва от тениса за една година на седемгодишна възраст. Баща му го кара да се върне към тениса.[7] След като възобновява играта, той започва да работи с Хериберт Майър като негов първи треньор.[8] Въпреки това тенисът е едва третият му приоритет след ските и футбола.[9][10]

На тринадесетгодишна възраст Синер решава да се откаже от ските и футбола в полза на тениса. Той го предпочита пред ските, защото иска да се състезава директно срещу опонент и да има по-голям диапазон на грешки в хода на цял мач. Той иска да е в индивидуален спорт, където може да взема всички решения, възможност, която няма да има в отборен спорт като футбола.[10] Сам решава да се премести в Бордигера на италианската Ривиера, за да тренира в Пиати Тенис Център при Рикардо Пиати и Масимо Сартори, решение, което родителите му подкрепят.[3][5][7] В школата Синер живее със семейството на Лука Цветкович, един от неговите треньори.[11] Преди да започне да тренира тенис на пълен работен ден с Пиати, той е играл само два пъти седмично.[9]

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Младша кариера[редактиране | редактиране на кода]

Яник Синер започва през 2016 година да играе в ITF Junior Circuit, най-важната юношеска обиколка, която се управлява от Международната федерация по тенис (ITF). Въпреки че има ограничен успех като юноша, той се премества в професионалната обиколка след края на 2017 г. Никога не е участвал в основната схема на събития от високо ниво от клас 1 на сингъл, а единственият турнир от по-високо ниво от клас А, в който участва е Трофео Бонфильо. Той никога не е играл в нито един от турнирите от Големия шлем за юноши. Тъй като участва в малко турнири на високо ниво, най-високото му юношеско класиране е сравнително ниско №133.[12]

Професионална кариера[редактиране | редактиране на кода]

Яник Синер започва да играе на ITF Men's Circuit в началото на 2018 г. С ниското си класиране той може да бъде приет директно само в ITF Фючърс турнири. Въпреки това, той получава уайлд кард за турнири от ATP Чалънджър тур, второто ниво организирано от Асоциацията на професионалистите по тенис (ATP), през втората полувина на годината.[13] Единствената му ITF титла за годината е на двойки,[14] той завършва сезона под номер 551.[15]

Става един от малкото играчи, печелили множество титли от ATP Чалънджър тур на 17-годишна възраст. Той печели наградата ATP за новодошъл на годината през 2019 г., след като пробива в топ 100, постига първия си ATP полуфинал и печели Next Generation ATP Finals в Милано.

Синър продължава изкачването си в топ 50 през 2020 г. с първата си победа над играч от топ 10, стига до четвъртфинал на Откритото първенство на Франция (като става най-младият четвъртфиналист на сингъл при мъжете след Новак Джокович през 2006 г.) и печели първата си ATP титла на София Оупън 2020 г. Той има силен старт на 2021 г., печели втората си поредна титла от ATP и стига финал от Мастърс 1000 на Маями Оупън. На 1 ноември 2021 г. той става първият играч, роден в началото на века, който влиза в топ 10 на ATP. Синер печели първата си титла от Мастърс 1000 на Канада Оупън през 2023 г. в Торонто.

Той е класиран най-високо като номер 4 в света от ATP, постигнато на 2 октомври 2023 г., което го прави най-високо класираният италиански тенисист в историята (наравно с Адриано Паната). Най-високото му класиране на двойки е номер 124, постигнато на 27 септември 2021 г. Синер печели десет титли от ATP Tour на сингъл, включително титла от Мастърс 1000 на Канада Оупън през 2023 г. и една на двойки.

Кариерна статистика[редактиране | редактиране на кода]

Титли на турнири от Голям шлем (1)[редактиране | редактиране на кода]

година турнир съперник резултат
2024 ОП Австралия Даниил Медведев 3–6, 3–6, 6–4, 6–4, 6–3

Финали на Финалния турнир Световния Тур на ATP (1)[редактиране | редактиране на кода]

година място финален турнир съперник във финала резултат
2023 Торино Тенис Мастърс Къп Новак Джокович 3–6, 3–6

Титли от турнири от сериите Мастърс (2)[редактиране | редактиране на кода]

година турнир съперник във финала резултат
2023 Канада Оупън Алекс де Минор 6–4, 6–1
2024 Маями Оупън Григор Димитров 6–3, 6–1

Финали на турнири от сериите Мастърс (2)[редактиране | редактиране на кода]

година турнир съперник във финала резултат
2021 Маями Оупън Хуберт Хуркач 6–7(4–7), 4–6
2023 Маями Оупън Даниил Медведев 5–7, 3–6

ATP финали (13 титли; 17 финала)[редактиране | редактиране на кода]

П–З Година Турнир Клас Настилка Опонент Резултат
Победа 1–0 2020 София Оупън 250 серии Твърда (з) Васек Поспишил 6–4, 3–6, 7–6(7–3)
Победа 2–0 2021 Грейт Оушън Роуд Оупън 250 серии Твърда Стефано Травалия 7–6(7–4), 6–4
Загуба 2–1 2021 Маями Оупън Мастърс 1000 Твърда Хуберт Хуркач 6–7(4–7), 4–6
Победа 3–1 2021 Вашингтон Оупън 500 серии Твърда Макензи Макдоналд 7–5, 4–6, 7–5
Победа 4–1 2021 София Оупън 250 серии Твърда (з) Гаел Монфис 6–3, 6–4
Победа 5–1 2021 Юръпиън Оупън 250 серии Твърда (з) Диего Шварцман 6–2, 6–2
Победа 6–1 2022 Хърватия Оупън 250 серии Клей Карлос Алкарас 6–7(5–7), 6–1, 6–1
Победа 7–1 2023 Сюд дьо Франс 250 серии Твърда (з) Максим Креси 7–6(7–3), 6–3
Загуба 7–2 2023 Ротердам Оупън 500 серии Твърда (з) Даниил Медведев 7–5, 2–6, 2–6
Загуба 7–3 2023 Маями Оупън Мастърс 1000 Твърда Даниил Медведев 5–7, 3–6
Победа 8–3 2023 Канада Оупън (Торонто) Мастърс 1000 Твърда Алекс де Минор 6–4, 6–1
Победа 9–3 2023 Чайна Оупън 500 серии Твърда Даниил Медведев 7–6(7–2), 7–6(7–2)
Победа 10–3 2023 Виена Оупън 500 серии Твърда (з) Даниил Медведев 7–6(9–7), 4–6, 6–3
Загуба 10–4 2023 Мастърс Къп (Торино) ATP Финали Твърда (з) Новак Джокович 3–6, 3–6
Победа 11–4 2024 ОП Австралия Голям шлем Твърда Даниил Медведев 3–6, 3–6, 6–4, 6–4, 6–3
Победа 12–4 2024 Ротердам Оупън 500 серии Твърда (з) Алекс де Минор 7–5, 6–4
Победа 13–4 2024 Маями Оупън Мастърс 1000 Твърда Григор Димитров 6–3, 6–1

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ ATP Prize Money Leaders
  2. ↑ Jannik Sinner, dallo sci al primo trionfo tennistico in Atp // 14 November 2020. Архивиран от оригинала на 26 January 2021. Посетен на 15 November 2020.
  3. ↑ а б Jannik Sinner // Архивиран от оригинала на 16 May 2021. Посетен на 22 April 2019.
  4. ↑ Fraser, Stuart. Jannik Sinner: the rising teenage star 'like a young Federer' // 17 January 2020. Архивиран от оригинала на 8 October 2020. Посетен на 17 January 2020.
  5. ↑ а б Il tennista senza peccato – Jannik Sinner // 24 November 2019. Архивиран от оригинала на 7 November 2021. Посетен на 15 November 2020.
  6. ↑ Much More Than A "Sinner": Jannik Sinner, The Young Italian Who Goes For Everything At Roland Garros // 2 October 2020. Архивиран от оригинала на 2020-10-21. Посетен на 2023-12-04.
  7. ↑ а б Meet The Former Ski Champ Who Could Be The 'Next Roger Federer' // 26 February 2020. Архивиран от оригинала на 7 November 2021. Посетен на 15 November 2020.
  8. ↑ Heribert Mayr, uno dei primi coach di Sinner: "Se lo rimontavo al tie-break piangeva di rabbia" // 26 May 2020. Архивиран от оригинала на 11 June 2020. Посетен на 15 November 2020.
  9. ↑ а б Five Things To Know About Jannik Sinner // 23 May 2020. Архивиран от оригинала на 19 January 2021. Посетен на 15 November 2020.
  10. ↑ а б First-Time Winner Spotlight: Jannik Sinner // 14 November 2020. Архивиран от оригинала на 2 March 2021. Посетен на 15 November 2020.
  11. ↑ Jannik Sinner: Ski champ to tennis star // 29 September 2020. Архивиран от оригинала на 28 November 2020. Посетен на 15 November 2020.
  12. ↑ Jannik Sinner Juniors Singles Activity // Архивиран от оригинала на 25 January 2021. Посетен на 15 November 2020.
  13. ↑ Jannik Sinner Men's Singles Activity // Архивиран от оригинала на 16 November 2020. Посетен на 15 November 2020.
  14. ↑ Jannik Sinner Men's Doubles Activity // Архивиран от оригинала на 16 November 2020. Посетен на 15 November 2020.
  15. ↑ Jannik Sinner Rankings History // Архивиран от оригинала на 14 October 2020. Посетен на 15 November 2020.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Яник_Синер&oldid=12218277“.