Янко Станоев

Янко Станоев
български писател
Роден	9 октомври 1944 г. село Долна Секирна, Брезнишко, Царство България
Починал	25 юни 2023 г.
Националност	България
Учил в	Софийски университет
Работил	журналист, писател
Работил в	Народна младеж (вестник на ДКМС) Българска национална телевизия
Литература
Жанрове	разказ, роман
Известни творби	„Неандерталецо мой“ (1976)
Награди	Награда на СБП (1993) „Златен ланец“ (1997) „Георги Караславов“ (2012)
Семейство
Съпруга	Ана
Деца	2

Янко Стоянов Станоев е български писател, основен представител на т.нар. „инфантилна проза“ в българската литература от 70-те години на ХХ век.

Биография

Роден е в село Долна Секирна, Пернишка област. Завършва техникум в Перник (1964) и славянска филология -­ чешки език в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“. Редактор в сп. „Български воин“ (1965 – 68), в. „Народна младеж“ (1968 – 72), сп. „Дружба“ (1976 – 90), в редакцията за документални филми в БНТ; гл. редактор на в. „Славянски вестник“. Дребен търговец на книги през 90-те години на ХХ век.

Женен, съпруга Ана, дъщери Неда и Нада.

Автор е на около 20 книги с художествена проза.

Българският игрален филм „Левакът“ е създаден по мотиви от „Неандерталецо мой“.

Умира на 25 юни 2023 г.

Библиография

• „Билет за отиване“ (разкази). 1972.
• „И ние сме богове“ (разкази). София: Военно издателство, 1972, 84 с.
• „Неандерталецо мой“ (роман). София: Български писател, 1976, 219 с.
  • „Неандерталецо мой“. София: Народна младеж, 1988, 287 с.
• „Шепот край вратата“ (малки повести). София: Народна младеж, 1977, 150 с.
• „Старите казарми“ (разкази). 1979.
• „Ловецът на таралежи“. Пловдив: Христо Г. Данов, 1980, 116 с.
• „Домашни истории“. София: Български писател, 1981, 110 с.
• „Двойникът“. Пловдив: Христо Г. Данов, 1985, 272 с.
• „Реката на раздялата“. София: Народна младеж, 1985, 132 с.
• „Ревност и любов“. София: Български писател, 1986, 158 с.
• „Блудния син“ (роман). Велико Търново: Абагар, 1993, 166 с.
• (в съавторство със Здравко Христов) „Секс и билки“. София: Гея ООД, 1993, 62 с.
• „Царска кухня“ (сборник с рецепти). София: Арена, без година, 76 с.
• „В клетката на тигъра“
• „Великите комедианти от Ксеркс до Сталин“. Шумен: Славчо Николов и сие, 2000, 110 с.
• „Децата на Афродита“. 2001.
• „Танцът на сатирите“ (сборник с разкази, разделен в три цикъла). София: Захарий Стоянов, 2004, 184 с. (ISBN 954-07-1986-0)

Филмография (сценарист)

• „Билет за отиване“ (1978)

Награди

• Наградата на СБП за романа „Блудният син“ (1993)
• Наградата на в. „Труд“ „Златният ланец“ за разказ (1997)
• Националната литературна награда за белетристика „Георги Караславов“ (2012)

Източници

• Мариана Тодорова, „Янко Станоев“. – В: Речник по нова българска литература. София: Хемус, 1994, с.343.
• Янко Станоев: Литературата е най-великото изобретение на човечеството // в. „Сега“. Архивиран от оригинала на 9 януари 2019. Посетен на 20 септември 2011.

Външни препратки

Разкази

• „Очите и зелени, баща и полковник“, разказ от сборника „Ловецът на таралежи“ (1980)
• „Шедьоври“, разказ, сп. „Пламък“, кн.7 – 8, 2001 г.
• „Старецът и реката“, разказ, в. „Сега“, 13 август 2005 г.
• „Поучителна история“, разказ, в. „Сега“, 15 юли 2006 г.
• „Много скверен човек“, разказ, в. „Сега“, 19 май 2007 г.
• „Кой уби полковника?“, разказ, в. „Сега“, 22 декември 2007 г.
• „Гагемарджос“, разказ, в. „Монитор“, 18 октомври 2008 г.
• „Унгарски танц“, разказ, в. „Монитор“, 7 февруари 2009 г.
• „Целувката на змията“, разказ, в. „Труд“, 27 ноември 2009 г.
• „Красиво и радостно“, разказ, в. „Труд“, 11 май 2011 г.

Интервюта

• „Янко Станоев: Българите не ценят нищо“ Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., интервю на Лъчезар Kочев, в. „Стандарт“, 3 май 2001 г.
• „Янко Станоев: Обществото ни беше задушено от партийност“ Архив на оригинала от 2019-01-09 в Wayback Machine., интервю на Деян Енев, в. „Сега“, 23 юни 2001 г.

За него

• Мариана Тодорова, „Прозата на Янко Станоев – любов към обикновените хора“, Диаскоп комикс, 28 август 2021