Ян Климеш
| Ян Климеш | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
6 декември 1874 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1912 г.
|
| Ян Климеш в Общомедия | |
Ян Климеш (на чешки: Jan Klimeš) е български революционер по националност чех, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
Ян Климеш е роден на 6 декември 1874 година във Виена, тогава в Австро-Унгария, но скоро след това семейството му се премества във Визовице, а през 1881 година в Ухерске Храдище. Баща му е чиновник в районния съд. Ян Климеш започва работа като майстор тапицер във фабрика за мебели в Будапеща. На 20 октомври 1902 година пристига в София като търговски представител. Започва да се среща с интелектуалци с националистически и анархистки възгледи. Става близък с Борис Сарафов, Гоце Делчев, Христо Татарчев и други дейци на македонското освободително движение. В средата на януари 1903 година чрез посредничеството на българския депутат Стоянов влиза в четата на Христо Чернопеев, с която навлиза в Македония. По своите думи прекарва четири месеца с четите и междувременно си води записки за целите, въоръжението и дейността на въстаниците.[1] Дружината на Климеш участва в тежко сражение при Гарванската планина.[2]
Завръща се в Австро-Унгария и публикува във вестниците „Ирустромнем свете“ (Iřustromném světě) и „Народни политики“ (Národní politiky) редица материали свързани с македонското освободително движение, с които подстрекава чешката общественост към панславянски идеи. Неговите идеи са подкрепени и от статиите на журналиста Вацлав Клофач, член на Имперския съвет на Чешката национална социална партия.[1] По същото време материали за Македония публикуват и други чешки доброволци като Антонин Вимола и Франтишек Крал.[3] Сближава се с Ярослав Хашек и участва в неговата Партия на умерения прогрес в рамките на закона.[4]
Повторно заминава за България, където се жени в София на 23 юли 1908 година за Божена Иричоса, с която им се ражда син Милослав. Отваря собствен магазин за кожа, но е разорен след Балканските войни (1912 - 1913), след което се самоубива.[1]
Бележки
- ↑ а б в Ráčil, Jiří. Vojvoda makedonsky // Válka REVUE 4. 2018. с. 42 - 45.
- ↑ Павлов, Иван. Българо-чешки литературни паралели. София, УИ „Св. Климент Охридски“, 1990. с. 95 - 97.
- ↑ Volný, Vít. Reflexe makedonské otázky v českých cestopisech v první polovině 20. století. Praha, Univerzita Karlova, 2017. с. 37 - 38.
- ↑ MAKEDONSKÝ VÉVODA KLIMEŠ // svejkmuseum.cz. Посетен на 16.10.2022.
