Направо към съдържанието

Ян ван Райкенборг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ян ван Райкенборг
розенкройцер

Роден
Ян Леене
Починал
17 юли 1968 г. (71 г.)

Националност Нидерландия
ПсевдонимЯн ван Райкенборг

Ян ван Райкенборг (на английски: Jan_van_Rijckenborgh) е творчески псевдоним на Ян Леене (1896-1968), розенкройцер, роден в Харлем, Холандия, съосновател и гросмайстор на Лекториум Розикруцианум, работата на живота му, заедно с Катароза де Петри (на английски: Catharose_de_Petri; 1902-1990).

След първоначалните си контакти с Макс Хайндл и Рудолф Щайнер, създаването заедно със своя брат и Катароза де Петри на Интернационалната Школа на Златния Розенкройц и срещата с Джидду Кришнамурти, през 1935 г. към общността на Райкенборг се присъединяват сътрудници от 12 държави и разгръщат дейността на школата.

През 1956 г. работата на Ян ван Райкенборг и Катароза де Петри получава важен импулс от контакта с Антонин Гадал (1877-1962), пазител на наследство на катарите в Южна Франция. Те се свързват с духовното съкровище на общността на катарите и богомилите, разбита от инквизицията преди около 750 години.

С около 40 публикации, написани частично заедно с Катароза де Петри, Ян ван Райкенборг оставя голямо богатство от съвети и подкрепа за хората, които търсят истината и свободата по духовния си път. Повечето от книгите му се състоят от преписи на речи, насочени към учениците на Лекториум Розикруцианум през 50-те и 60-те години.

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Jan van Rijckenborgh в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​