Ярослав Качински

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ярослав Качински
Ярослав Качински
Мандат
14 юли 2006 – 9 ноември 2007
Президент
 - 2005-2010 Лех Качински
Зам.-министър-председател
 - 2006-2007 Роман Гертих
Предшественик Казимеж Марцинкевич
Наследник Доналд Туск
Роден
18 юни 1949 г. (1949-06-18) (67 г.)
Националност поляк
Полит. партия ПС (2003-досега)
Занятие адвокатполитик
Подпис Jarosław Kaczyński Signature.svg
Портал  Портална икона   Политика

Ярослав Александър Качински (на полски: Jarosław Aleksander Kaczyński) е полски политик, 13-ти министър-председател на Полша между 14 юли 2006 и 9 ноември 2007 г. Той е брат близнак на покойния бивш президент на Полша - Лех Качински.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот и образование[редактиране | редактиране на кода]

Ярослав Качински е роден на 18 юни 1949 година в град Варшава, Полша. Неговият баща Раймунд е ветеран от Варшавското въстание срещу националсоциалистите през 1944 година. Като малък Качински и брат му изпълняват главните роли във филма от 1962 година „За двамата, които откраднаха Луната“. През 1967 г. завършва Лицея "Николай Коперник" в полската столица и се записва да следва право във Варшавския унивеситет, където през 1976 година защитава докторат на тема "Ролята на колегиалните органи в управлението на висшите учебни заведения". В периода 1970-1980 участва в неформалния семинар на своя научен ръководител, проф. Станислав Енрлих, посветен на проблема за незивисомстта на Полша от политиката на Съветския съюз. В периода 1971-1976 г. работи в Института за политически науки и висше образование. Преподава във филиала на Варшавския университет в Бялисток от 1977 до 1981 г. след което е назначен в Центъра за социални изследвания на "Солидарност" за регион Мазовше[2].

Професионална и политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

Още като студент Качински участва в мартенските протести от 1968 г. От 1976 г. работи активно в Комитета за защита на работниците, подпомага събирането на информация за репресиите на властта срещу стачкуващите работници. От 1979 г. работи в редакцията на независимото списание "Глас". Ангажира се с дейността на Независимия профсъюз "Солидарност" . От 1982 г. членува в Хелзингския комитет в Полша. През 1989 г. участва в преговорите на кръглата маса в комисията политически реформи и подкомисията по въпросите на правнат система и съдилищата. През 1989 г. става главен редактор на "Седмичник Солидарност"[3].

Той е депутат в парламента от 1991 до 1993 година. Качински е създател на Съюз Център и председател на партията от 1990 до 1998 г. През 2001 заедно с брат си Лех Качински основава социално консервативната партия „Право и справедливост“, която под негово ръководство печели парламентарните избори през 2005 година. Като министър-председател от юли 2006 до ноември 2007 година, Качински си печели репутация на борец с корупцията и бюрокрацията.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б „Ярослав Качински: патриотът, който разделя поляците“, 16 юни 2010 // Actualno.com ((bg))
  2. Официална страница на Ярослав Качински: http://jaroslawkaczynski.info/jaroslaw_kaczynski/Notka_biograficzna [достъп: 14.10.2016]
  3. Информация за Ярослав Качински в "Енциклопедия Солидарност": http://www.encysol.pl/wiki/Jaros%C5%82aw_Kaczy%C5%84ski [достъп: 14.10.2016]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]