Ярослав Качински

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ярослав Качински
Ярослав Качински
Мандат
14 юли 2006 – 9 ноември 2007 г.
Предшественик Кажимеж Марчинкевич
Наследник Доналд Туск
Председател на Право и справедливост
Мандат
встъпил в длъжност на
18 януари 2003 г
Предшественик Лех Качински
Председател на Споразумение Център
Мандат
1990 – 1997 г.
Наследник Кшищоф Тхужевски
Роден
18 юни 1949 г. (69 г.)
Националност Флаг на Полша Полша
Религия римокатолицизъм
Родства Ядвига Яшевич (майка), Раймонд Качински (баща), Лех Качински
Полит. партия Споразумение Център,
Право и справедливост (2003-досега)
Университет Варшавски университет
Занятие юристполитик
Подпис Jarosław Kaczyński Signature.svg

Яро̀слав Александер Качѝнски (на полски: Jarosław Aleksander Kaczyński Jarosław Aleksander Kaczyński) е полски политик, по образование юрист, доктор на юридическите науки.

В периода на Полската народна република деец на демократичната опозиция, в периода 1989 – 1991 година сенатор I мандат, в годините 1991 – 1993 и от 1997 депутат в Сейма I, III, IV, V, VI, VII и VIII мандат, основател и председател на политическите партии Споразумение Център (1990 – 1997) и Право и справедливост (2003 – ), министър-председател на Полша (2006 – 2007). Брат близнак на покойния президент на Полша – Лех Качински.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход и образование[редактиране | редактиране на кода]

Ярослав Качински е роден на 18 юни 1949 г. в град Варшава, Полша. Неговият баща Раймунд е ветеран от Варшавското въстание срещу националсоциалистите през 1944 г. Като малък Качински и брат му изпълняват главните роли във филма от 1962 г. „За двамата, които откраднаха Луната“. През 1967 г. завършва Лицея „Николай Коперник“ в полската столица и се записва да следва право във Варшавския университет, където през 1976 г. защитава докторат на тема „Ролята на колегиалните органи в управлението на висшите учебни заведения“. В периода 1970 – 1980 г. участва в неформалния семинар на своя научен ръководител, проф. Станислав Енрлих, посветен на проблема за независимостта на Полша от политиката на Съветския съюз. В периода 1971 – 1976 г. работи в Института за политически науки и висше образование. Преподава във филиала на Варшавския университет в Бялисток от 1977 до 1981 г., след което е назначен в Центъра за социални изследвания на „Солидарност“ за регион Мазовше[2].

Професионална и политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

Още като студент Качински участва в мартенските протести от 1968 г. От 1976 г. работи активно в Комитета за защита на работниците, подпомага събирането на информация за репресиите на властта срещу стачкуващите работници. От 1979 г. работи в редакцията на независимото списание „Глас“. Ангажира се с дейността на Независимия профсъюз „Солидарност“. От 1982 г. членува в Хелзинкския комитет в Полша. През 1989 г. участва в преговорите на кръглата маса в комисията политически реформи и подкомисията по въпросите на правната система и съдилищата. През 1989 г. става главен редактор на „Седмичник Солидарност“[3].

Той е депутат в парламента от 1991 до 1993 г. Качински е създател на Съюз „Център“ и председател на партията от 1990 до 1998 г. През 2001 г. заедно с брат си Лех Качински основава социално консервативната партия „Право и справедливост“, която под негово ръководство печели парламентарните избори през 2005 г. Като министър-председател от юли 2006 до ноември 2007 г. Качински си печели репутация на борец с корупцията и бюрокрацията.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б „Ярослав Качински: патриотът, който разделя поляците“, 16 юни 2010 // Actualno.com ((bg))
  2. Официална страница на Ярослав Качински: http://jaroslawkaczynski.info/jaroslaw_kaczynski/Notka_biograficzna [достъп: 14.10.2016]
  3. Информация за Ярослав Качински в „Енциклопедия Солидарност“: http://www.encysol.pl/wiki/Jarosław_Kaczyński [достъп: 14.10.2016]
     Портал „Полша“         Портал „Полша          Портал „Политика“         Портал „Политика