Полският март 1968

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Март 1968 (на полски: Marzec 1968, wydarzenia marcowe,wypadki marcowe) – политическа криза, свързана с масови протести на студенти и интелектуалци срещу управлението на Полската народна република.

Исторически контекст[редактиране | редактиране на кода]

Либералните реформи, осъществени от Владислав Гомулка през 1956 г., пораждат надежди за промяна в политическото статукво. Освободени са политически затворници, подобряват се отношенията с Католическата църква, ограничават се действията на цензурата и на службите за сигурност. През следващото десетилетие обаче придобитите граждански свободи постепенно биват ограничавани, закриват се важни периодични издания, а в пресата се провежда целенасочена кампания срещу представителите на интелигенцията.

Шестдневната война в Близкия изток се превръща във фактор, който предопределя нарасналата политическа активност на полското общество и задълбочаващите се конфликти в него. На 19 юни 1967 г. Владислав Гомулка произнася реч, в която за първи път се появява изразът „ционистката пета колона“ като название за действията на полски граждани от еврейски произход, които подкрепят политиката на Израел спрямо арабските държави[1]. Събитията от Пражката пролет също оказват силно влияние за засилване на общественото недоволство и активизиране на гражданската съпротива в Полша. Йежи Ейслер обаче отбелязва, че въпреки редицата формални сходства между младежките движения в Чехословакия и Полша, от една страна, и в Съединените щати и Западна Европа, от друга, двете явления не са в пряка връзка[2]

„Задушница“ на Адам Мицкевич и студентските демонстрации[редактиране | редактиране на кода]

През ноември 1967 във връзка с петдесетата годишнина от Октомврийската революция режисьорът Казимеж Деймек поставя на варшавска сцена пиесата „Задушница“ от Адам Мицкевич. Интересът към спектакъла е голям, тъй като се носят слухове, че той ще бъде забранен от властите[3]. На 30 януари по заповед на властите пиесата е свалена от афиша. Същата вечер група студенти поднасят цветя пред паметника на Мицкевич. Полицията разгонва с палки събралите се студенти, 35 души са арестувани, а 10 са осъдени да заплатят високи глоби. На 31 януари Адам Михник и Хенрик Шлайфер, студенти във Варшавския университет, споделят впечатленията си от събитията с кореспондент на „Ле Монд“.

През първата половина на февруари студентски, културни и научни организации подготвят петиции до Сейма, над 3000 души във Варшава се включват в кампанията за събиране средства в помощ на глобените участници в демонстрацията. На 29 февруари Съюзът на полските писатели подготвя официална резолюция, в която осъжда решението за сваляне на „Задушница“ и арбитралната културна политика на държавата. На 4 март по силата с решение на Министъра на образованието са отнети студентските права на Михник и Шлайфер [4]

Студентски протести от март 1968[редактиране | редактиране на кода]

На 8 март протестното шествие на студентите от Варшавския университет се събира в двора на учебното заведение. Демонстрантите са атакуване от милицията. На следващия ден се провежда протест в Аулата на Варшавската политехника, към който се присъединяват и граждани на столицата. Апогеят на протестните действия настъпва на 11 март, когато в тях се включват и млади работници. От 21 до 23 март трае окупацонна стачка във Варшавския университет и Варшавската политехника. В протестите се включват и други академични центрове (Гданск, Краков, Катовице, Лодз, Люблин, Познан, Шчечин). Стига се до нови сблъсъци с милицията.

На 28 март са взети мерки срещу студентите от Варшавския университет. Членовете на Студентския комитет са арестувани, закриват се Факултетът по икономика, Философският факултет, специалност Психология в Педагогическия факултет. 1616 души остават без студентски права и мнозина са принудени да отбият военна служба[5]

Антисемитска кампания[редактиране | редактиране на кода]

Министърът на вътрешните работи, Мечислав Мочар, използва мартенските събития като претекст за мащабна чистка в държавната администрация. Многократно се подчертава еврейският произход на водачите на студентските протести, популяризират се теориите за ционистка конспирация. Хиляди служители на държавни институции губят работата си и са принудени да емигрират, като за целта държавата издава специални разрешителни. В периода 1968 – 1971 Полша напускат 13 хиляди души[6]

Значение и последствия от мартенските събития[редактиране | редактиране на кода]

Протестите от март 1968 дават повод на властта да отмени гражданските свободи, утвърдени през 1956. Полша губи редица интелектуалци от еврейски произход, а водачите на студентското движение, известни като „командоси“, биват осъдени на затвор. Проведена е мащабна кампания с цел общественото мнение да се насочи срещу представителите на научните и културните среди.

За студентите, които участват в събитията, март 1968 се превръща в знакова дата. У тях се засилва съзнанието за принадлежност към определено поколение и инициативата за активни политически действия. Редица представители на тази генерация участват в демократичната опозиция през 70-те години, а от 1980 стават активисти на Независимия профсъюз „Солидарност“[7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Polski rok 1968, Jerzy Eisler, Instytut Pamięci Narodowej, Warszawa, 2006, 39 – 44
  2. Polski rok 1968, Jerzy Eisler, Instytut Pamięci Narodowej, Warszawa, 2006, 34
  3. Adam Michik. Biografia. Wymyślić to, co polityczne, Cyril Bouyere, Widawnictwo Literackie, Kraków, 2001, 88 – 94
  4. Zarys dziejów politycznych Polski 1944 – 1989, Jerzy Eisler, Polska Oficyna Wydawnicza BGW, Warszawa, 1992, 97 – 106
  5. Zarys dziejów politycznych Polski 1944 – 1989, Jerzy Eisler, Polska Oficyna Wydawnicza BGW, Warszawa, 1992, 97 – 106
  6. Adam Michik. Biografia. Wymyślić to, co polityczne, Cyril Bouyere, Widawnictwo Literackie, Kraków, 2001, 88 – 94
  7. Polskie miesiące, czyli kryzys(y) w PRL, Jerzy Eisler, Instytut Pamięci Narodowej, Warszawa 200828 – 30