Направо към съдържанието

Скоба

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от ()
()

Пунктуация

апостроф ( или ' )
дефис ()
въпросителен знак ( ? )
двоеточие ( : )
запетая ( , )
кавички ( „ “ )
многоточие ( , ... )
наклонена черта ( / )
скоби (( )), ([ ]), ({ }), (< >)
тире ( , , , )
точка ( . )
точка и запетая ( ; )
удивителен знак ( ! )

Разделяне на думи

интервали ( ) () ()
interpunct ( · )

Обща типография

амперсанд ( & )
вертикална черта ( |, ¦ )
знакът @ ( @ )
знак за номер ( )
знак за параграф ( § )
долна черта ( _ )
процент и свързани знаци
( %, ‰, ‱ )
обратна наклонена черта ( \ )
тилда ( ~ )
звездичка ( * )
обел (÷)
обелиск ( ) ( )
градус ( ° )
прим ( )

Скобите, или често (умалително) скобки, са препинателни знаци, които се използват в съответстващи двойки в рамките на текст, с цел да се отдели или да вмъкне друг текст. Има три вида скоби: стандартни или кръгли скоби (), структурни (квадратни) скоби [ ], фигурни (къдрави) скоби { }, като към тях могат да се добавят и ъгловите (ъглестите) скоби < >. Скобите са лява (отваряща) и дясна (затваряща).

Скобите са знак за по-силно синтактично отделяне на думи, изрази и изречения в сравнение със запетаята и тирето. В скоби се заграждат обособени или вметнати думи и изрази, а понякога и препинателни знаци (удивителна, въпросителна, комбинация от двете). В скоби се загражда многоточие, когато с него се означава, че е пропусната част от цитиран чужд текст.

С графична и идеографска функция се използва дясна скоба при оформяне на рубрики или номериране (след арабски цифри или след букви). Ако е след цифра, скобата е равнозначна на точка и означава, че числителното е редно, а не бройно. Например:

Частите на речта биват:

1) Изменяеми

2) Неизменяеми

Или:

Синтактичната класификация определя частите на речта като:

а) Самостойни

б) Несамостойни

Дясната скоба често е част от наборите от знаци, изобразяващи емотикони, например :-).

Скобите се използват за определяне на приоритета на операциите и за означаване на интервали.

В компютърните науки

[редактиране | редактиране на кода]