13 г. пр.н.е.
(пренасочване от 13 пр.н.е.)
| << | 1 век пр.н.е. | >> | |||||||
| |||||||||
| 00 | 99 | 98 | 97 | 96 | 95 | 94 | 93 | 92 | 91 |
| 90 | 89 | 88 | 87 | 86 | 85 | 84 | 83 | 82 | 81 |
| 80 | 79 | 78 | 77 | 76 | 75 | 74 | 73 | 72 | 71 |
| 70 | 69 | 68 | 67 | 66 | 65 | 64 | 63 | 62 | 61 |
| 60 | 59 | 58 | 57 | 56 | 55 | 54 | 53 | 52 | 51 |
| 50 | 49 | 48 | 47 | 46 | 45 | 44 | 43 | 42 | 41 |
| 40 | 39 | 38 | 37 | 36 | 35 | 34 | 33 | 32 | 31 |
| 30 | 29 | 28 | 27 | 26 | 25 | 24 | 23 | 22 | 21 |
| 20 | 19 | 18 | 17 | 16 | 15 | 14 | 13 | 12 | 11 |
| 10 | 9 | 8 | 7 | 6 | 5 | 4 | 3 | 2 | 1 |
13 (тринадесетата) година преди новата ера (пр.н.е.) е обикновена година, започваща в петък, събота или неделя, или високосна година, започваща в петък или събота по юлианския календар.
Събития[редактиране | редактиране на кода]
В Римската империя[редактиране | редактиране на кода]
- Консули на Римската империя са Тиберий Клавдий Нерон и Публий Квинкцилий Вар.
- Император Август и Марк Випсаний Агрипа се завръщат в Рим.
- Сенатът поръчва изграждането на Олтара на мира в чест на триумфалното завръщане на Август от Испания и Галия.[3]
- Нерон Клавдий Друз е назначен за управител на трите провинции в Галия.[2]
- Агрипа получава командването на Панонската война.[4]
- Открит е Театърът на Балб. Събитието е придружено с голяма помпозност и специално провели се игри, въпреки че точно тогава разлелите се извън коритото си води на река Тибър затрудняват достъпа до театъра, а самият Балб е принуден да го достигне с помощта на лодка.[5]
- С пищни игри, спонсорирани от Август, в Рим е осветен и открит Театърът на Марцел.[6][notes 2]
В Тракия[редактиране | редактиране на кода]
- Предвожданото от жреца Вологез племе беси въстава и в битка нанася поражение на тракийския цар Реметалк I, който е принуден да се укрива в Тракийския Херсонес. Намиращият се по това време в Памфилия Луций Калпурний Пизон е натоварен да потуши бунта, но борбата с въстаниците е тежка и продължава около три години.[7][8][notes 3]
Родени[редактиране | редактиране на кода]
- Юлий Цезар Друз, единствено дете на Тиберий и неговата първа съпруга Випсания Агрипина († 23 г.)
- Ливила, дъщеря на Друз Старши и Антония Младша († 31 г.)
Починали[редактиране | редактиране на кода]
- Марк Емилий Лепид, римски политик, триумвир и Понтифекс максимус (* ок. 89 г. пр.н.е.)[notes 4]
- Павел Емилий Лепид, римски сенатор, (* ок. 77 г. пр.н.е.)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Вероятно imperium, отстъпващ единствено на този притежаван от Август.
- ↑ Отделни източници поставят събитието в 11 г. пр.н.е.
- ↑ Датировката на въстанието по други източници е 11 – 9 г. пр.н.е. Вижте например „Augustan Rome 44 BC to AD 14: The Restoration of the Republic and the Establishment of the Empire“ от J. S. Richardson, стр. 245
- ↑ Възможно е датата на смъртта да е била и в началото на 12 г. пр.н.е.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Adrian Goldsworthy. „Augustus: From Revolutionary to Emperor“. Hachette UK, 2014
- ↑ а б в E. T. Salmon. „A History of the Roman World: From 30 BC to AD 138“, Routledge, 2013. стр. 84
- ↑ L. Richardson, jr. „A New Topographical Dictionary of Ancient Rome“, JHU Press, 1992. стр. 287
- ↑ Mark Grossman. „World Military Leaders: A Biographical Dictionary“, Infobase Publishing, 2007. стр. 7
- ↑ L. Richardson, jr. „A New Topographical Dictionary of Ancient Rome“, JHU Press, 1992. стр. 381
- ↑ L. Richardson, jr. „A New Topographical Dictionary of Ancient Rome“, JHU Press, 1992. стр. 382
- ↑ L. Simon Hornblower. „The Oxford Classical Dictionary“, OUP Oxford, 2012. стр. 270
- ↑ Wolfgang Haase. „Politische Geschichte: (Provinzen und Randvölker: Griechischer Balkanraum; Kleinasien [Forts].)“ Walter de Gruyter, 1980. стр. 964