3 основно училище „Професор Марин Дринов“ (Кюстендил)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Трето основно училище
„Професор Марин Дринов“
Сградата на ОУ "Проф. Марин Дринов" - гр. Кюстендил.jpg
Map of Kyustendil.png
42.285° с. ш. 22.6861° и. д.
Местоположение в Кюстендил
Информация
Седалище Кюстендил,
Flag of Bulgaria.svg България
Основаване 1908 г.
Вид основно училище
Директор Татяна Танева – Даскалска
Ученици от 1 до 7 клас
Финансиране общинско
Публични характеристики
Девиз "Да се гордеем с децата си утре"
Празник 20 октомври (роден проф. Марин Дринов)
Навигация
Адрес бул. „България“ № 35
Сайт marindrinov.wordpress.com

Трето основно училище „Професор Марин Дринов e едно от най-големите основни училища в област Кюстендил.

Основано е през 1908 година. В него се обучават ученици от 1 до 7 клас. Училището е средищно и е с общинско финансиране. Има благоприятно териториално местоположение в центъра на гр. Кюстендил. Намира се на бул."България" № 35. Учебното заведение предлага целодневна организация на учебния ден и осигурява безплатен транспорт за пътуващите ученици.

История[редактиране | редактиране на кода]

Трето основно училище „Професор Марин Дринов“ е основано през 1908 г. по инициатива на Общинския съвет, като е открито ново първоначално училище в югоизточната част на града, в квартал „Мазгето“, в нарочно построена за целта сграда (бившият Пионерски дом). За организатор и главен учител на първоначалното училище е назначен Атанас Ковачев. Училището е наименувано на първия министър на просвещението и почетен гражданин на Кюстендил – професор Марин Дринов.

През учебната 1922/23 г. училището прераства в прогимназия. Тогавашният директор Георги Попатанасов е заменен от Владимир Куртев – изтъкнат деец на ВМРО, а от 1926 г. то има и своята първа жена директор – Анастасия Величкова.

В 1942 г. прогимназията е преименувана в Трето народно основно училище с директор Борис Берковски.

През 1953/54 г. Трето основно училище се премества на днешното си място – в сградата на тогавашното училище „Иларион Ловчански“, построена през 1936 г., която е база на училището. В периода 1959 – 1961 г. започва строителството на трети етаж на училищната сграда, а в 1967 – 1969 г. тя е оборудвана с локално парно отопление и модерни кабинети.

През 1961 г. Трето основно училище с директор Мирчо Димитров става осмокласно. През 1966 г. част от учителите и учениците на Трето полагат основите на Пето, а през 1969 г. и на Шесто основно училище в града. От 1975 г. училището става базово по внедряване на новото учебно съдържание.

С реорганизирането на училището в ЕСПУ през 1982/83 г. броят на учениците от I до Х клас нараства значително – 1235. Увеличава се и учителският колектив. През 1990 г. училището е преобразувано в средно общообразователно училище, а от 1992/93 учебна година – отново в основно училище.[1]

За утвърждаване на училището като светилник на знанието своя принос са дали директорите Владимир Куртев (1923 г.), Анастасия Велкова (1926 г.), Борис Берковски (1940 г.), Йордан Чипев (1944 г.), Владимир Плачков (1952 г.), Кирил Йорданов (1953 г.), Мирчо Димитров (1962 г.), Йото Гатев (1963 г.), Янка Ризова (1968 г.), Ценка Точева (1974 г.), Камен Очипалски (1979 г.), Зоя Сотирова (1991 г.), Георги Паскалев (1993 г.), Зоя Сотирова (1994 г.-2015 г.). От 2015 г. Директор на училището е Татяна Танева-Даскалска

Материална база[редактиране | редактиране на кода]

Училището е настанено в собствена триетажна сграда, с две крила – източно и западно, със застроена площ: 1187 кв. м; площ на двора – 4000 кв. м. В сградата се помещават 22 класни стаи и кабинети по: музика, изобразително изкуство, 2 компютърни кабинета, 2 физкултурни салона, кабинет по технологии и предприемачество, библиотека, кабинет на педагогическия съветник, специализиран кабинет за деца със СОП, дирекция, кабинет на заместник-директора по учебната дейност, медицински кабинет, учителска стая, счетоводство, технически секретар, стая на главните учители, стая за помощен персонал, актова зала, столова, лавка, училищен двор с баскетболно и футболно игрище, санитарни възли в много добро състояние.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., Издателство на БАН., с.394.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]