6 основно училище „Св. Паисий Хилендарски“ (Кюстендил)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Шесто основно училище
„Св. Паисий Хилендарски“
Информация
Седалище Кюстендил,
Flag of Bulgaria.svg България
Основаване 1969 г.
Вид основно училище
Директор Здравка Тасева
Финансиране общинско
Публични характеристики
Член на Асоциация „Училища утвърждаващи здраве“
Навигация
Адрес ул. „Ефрем Каранов“ № 33
Сайт www.6ou.info

Шесто основно училище „ Св. Паисий Хилендарски се намира в Кюстендил, България.

Основано е през 1966 година. В него се обучават ученици от 1 до 8 клас. Училището е с общинско финансиране. Намира се на ул. „Ефрем Каранов“ № 33.

История[редактиране | редактиране на кода]

Училището отваря вратите си за първи път за ученици на 15 септември 1969 г. Официалното му откриване е на 5 декември 1970 г. Има 18 класни стаи, кабинети, физкултурен салон, ученически стол, спортни площадки. [1]

До 1990 г. училището носи името Шесто основно училище „Ленин“, след това „Паисий Хилендарски“, а от 2004 г. „Св. Паисий Хилендарски“.

През 1995 г. ОУ „Пайсий Хилендарски“ става член на българска асоциация "Училища утвърждаващи здраве”, реализирайки проекти и програми за изграждане на умения и навици за здравословен начин на живот сред училищната общност

Материална база[редактиране | редактиране на кода]

Училището има 1200 кв. м застроена площ от училищна сграда, в която има: 19 учебни стаи; кабинети по химия, биология, история, изобразително изкуство, музика; 2 компютърни кабинета; физкултурен салон. В училищната библиотека има над 3000 тома художествена и научна литература. В двора на училището са разположени 3 футболни, 1 хандбално и 3 баскетболни игрища.

Директори[редактиране | редактиране на кода]

Директори на училището от създаването му до днес са били:

  • Стоил Тодоров Петров (1969 – 1977),
  • Иван Петров Стоянов (1977 – 1985),
  • Пенка Спасова Ангелова (1985 – 1991),
  • Ане Илиев Анев (1991 – 1992),
  • Камен Методиев Стоименов (1992 – 1994),
  • Здравка Емилова Тасева (1994 – до днес).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., Издателство на БАН., с.365.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]