6 основно училище „Св. Паисий Хилендарски“ (Кюстендил)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Шесто основно училище
„Св. Паисий Хилендарски“
Информация
СедалищеКюстендил
България
Основаване1969 г.
Видосновно училище
ДиректорЗдравка Тасева
Финансиранеобщинско
Публични характеристики
Член наАсоциация „Училища утвърждаващи здраве“
ПатронПаисий Хилендарски
Навигация
Карта Местоположение в Кюстендил
Адресул. „Ефрем Каранов“ № 33
Сайтwww.6ou.info

Шесто основно училище „Св. Паисий Хилендарски се намира в Кюстендил, България.

Основано е през 1966 година. В него се обучават ученици от 1 до 8 клас. Училището е с общинско финансиране. Намира се на ул. „Ефрем Каранов“ № 33.

История[редактиране | редактиране на кода]

Училището отваря вратите си за първи път за ученици на 15 септември 1969 г. Официалното му откриване е на 5 декември 1970 г. Има 18 класни стаи, кабинети, физкултурен салон, ученически стол, спортни площадки.[1]

До 1990 г. училището носи името Шесто основно училище „Ленин“, след това „Паисий Хилендарски“, а от 2004 г. „Св. Паисий Хилендарски“.

През 1995 г. ОУ „Паисий Хилендарски“ става член на българска асоциация "Училища утвърждаващи здраве”, реализирайки проекти и програми за изграждане на умения и навици за здравословен начин на живот сред училищната общност

Материална база[редактиране | редактиране на кода]

Училището има 1200 кв. м застроена площ от училищна сграда, в която има: 19 учебни стаи; кабинети по химия, биология, история, изобразително изкуство, музика; 2 компютърни кабинета; физкултурен салон. В училищната библиотека има над 3000 тома художествена и научна литература. В двора на училището са разположени 3 футболни, 1 хандбално и 3 баскетболни игрища.

Директори[редактиране | редактиране на кода]

Директори на училището от създаването му до днес са били:

  • Стоил Тодоров Петров (1969 – 1977),
  • Иван Петров Стоянов (1977 – 1985),
  • Пенка Спасова Ангелова (1985 – 1991),
  • Ане Илиев Анев (1991 – 1992),
  • Камен Методиев Стоименов (1992 – 1994),
  • Здравка Емилова Тасева (1994 – до днес).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 365.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]