Сизал
| Сизал | ||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||
Perrine, 1838 | ||||||||||||||||||
| Сизал в Общомедия | ||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Сизал (Agave sisalana) е вид многогодишни растения от семейство Агавови (Agavaceae). Расте и се отглежда в по-сухи тропични и субтропични райони, заради листата, от които се получава влакно, наречено също сизал. Едно растение образува 300-600 листа за сизал (2-3 беритби на година).
Употреба[редактиране | редактиране на кода]
| Основни производители на сизал (2007), хиляди t | |
|---|---|
 Бразилия |
113,3 |
 Танзания |
36,9 |
 Кения |
27,6 |
 Китай |
34,0 |
 Мадейра |
9,1 |
 Хаити |
2,2 |
 Република Южна Африка |
1,6 |
| Общо за света | 240,7 |
| Източник: FAO Fibres Statistical Bulletin Архив на оригинала от 2012-10-21 в Wayback Machine. | |
В миналото сизалът е основен материал за въжета, използвани в селското стопанство за връзване на снопи и бали, поради своята здравина, трайност, способност да се разтяга и устойчивост на солена вода.[1] В наши дни ролята му в тази област намалява, поради конкуренцията на полипропилена и развитието на нови техники за производство и съхранение на фуражи, но в същото време сизалът започва да се използва за производството на нови продукти с по-висока стойност.[2]
Освен въжета, от сизал се изработват евтина или специална хартия, мишени за дартс, филтри, геотекстил, дюшеци, килими, макраме и други.[2] Сизалът се използва и като по-безвреден заместител на азбеста и стъклената вата в композитни материали с различно приложение, включително в автомобилостроенето.[2]
По-нискокачествените влакна се преработват в целулозно-хартиената промишленост, поради високото си съдържание на целулоза и хемицелулоза. От среднокачествените се произвеждат въжета, широко използвани в мореплаването, селското стопанство и промишлеността. От най-качествения сизал след обработка се изработва прежда, използвана в производството на килими.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б World of Sisal // Посетен на 25 юни 2006.
- ↑ а б в The Sisal plant // Архивиран от оригинала на 2010-02-04. Посетен на 25 юни 2006.
|
