Зеленоглава патица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Anas platyrhynchos)
Jump to navigation Jump to search
Зеленоглава патица
Male mallard duck 2.jpg
Anas platyrhynchos
Kaczka krzyzowka samica.jpg
зеленоглава патица
Природозащитен статут
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Anseriformes Гъскоподобни
семейство: Anatidae Патицови
род: Anas Патици
вид: Anas
platyrhynchos
Зеленоглава
патица
Научно наименование
Уикивидове Anas platyrhynchos
Linnaeus, 1758[2][3][4]
Разпространение
Anas platyrhynchos distribution map.png
зеленоглава патица в Общомедия

Зеленоглавата патица (Anas platyrhynchos), Обикновена дива патица,[5][6] Зеленоглавка или Пловка, също и Ешилбаш[6] е средно голям представител на семейство Патицови, разред Гъскоподобни. Тежи между 0,9 и 1,7 kg. Дължина на тялото 56 – 65 cm. Виолетово-синьо крилно огледало с метален блясък, оградено отпред и отзад с черни и бели ивици. Силно изразен полов, сезонен и възрастов диморфизъм.[7] Лятно време оперението на двата пола е сходно, но мъжките имат жълто-зелена човка. Лети и излита шумно, гласът и е тих, подобен на този на домашните патици.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Холоарктичен вид. Гнезди в Европа, Азия и Северна Америка, южна Гренландия и северна Африка, среща се и в България. Аклиматизирана е в Австралия и Нова Зеландия.[1] В южните части на ареала си е постоянен вид. В България се среща през цялата година, но е най-многобройна по време на прелетите и през зимата.

Обитава разнообразни влажни зони, разливи на реки, сладководни, бракични и солени водоеми. Изисква наличие на гъста крайбрежна растителност, където може да гнезди и да се укрива по време на линеенето. Избягва бързотечащи води. Най-често се среща в равнинните части на страната, край р. Дунав и по черноморското крайбрежие. Понася близостта на човека.
Числеността на зимуващите популации се оценява на около 9 милиона в Европа и Азия, 17 – 18 милиона в Северна Америка. У нас зимуват средно около 100 000 патици.[7] Зеленоглавата патица е най-многобройният вид патица в България.[8]

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Лятно време възрастните птици линеят. През юни мъжките се събират на ята в обширни блата и езера с висока тръстика, къдет почти изведнъж окапват всичките им опашни и крилни пера. За около половин месец губят способността си да летят. През това време се крият и трудно могат да бъдат намерени, докато не им израстне лятното оперение, което по цвят прилича на женското.[6]
Храни се поравно с растителна и животинска храна, като търси храната в плитчините на дълбочини не по-големи от 35 cm.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Малки
Женска с малки

Бива както полигамна, така и моногамна, често се образуват устойчиви двойки още през зимата, като това не води до разпадане на ятото. Понякога двойките се задържат и по-няколко години. Пролетта мъжките птици често се бият, опитвайки се да завоюват други женски и да пазят територията си.
Гнездото си построява добре скрито сред гъсто обраслите крайбрежни участъци, често под някой храст. Известни са случаи когато гнезди и на дървета, използва стари гнезда на врани, чапли или по-широки дупки. В строежа му мъжките птици не вземат участие. То е застлано със сухи растения, листа, трева и пух, който после се използва за да покрива и топли яйцата докато женската отсъства. Гнездовият период е от края на март до края на юни. Тя снася ежедневно по едно яйце. Броя на яйцата е от 4 до 18, най-често 9 – 13. Теглото им е около 50 гр.[7] Те са бели с лек зеленикав оттенък, който впоследствие изчезва. Мъти 26 дни. Малките се излюпват достатъчно развити и могат да се тичат, плуват, гмуркат и хранят самостоятелно след броени часове. Малките обичат и умеят да се гмуркат много добре, за разлика от възрастните птици, които го правят рядко и неохотно. Когато навършат месец и половина, спират да писукат и започват да крякат, като възрастните. На двумесечна възраст започват да се учат да летят. Вследствие на голямото количество неприятели (хищници, човек) 3/4 от малките не оцеляват до достигане на полова зрялост.

Лов[редактиране | редактиране на кода]

Женска и мъжки в полет

Зеленоглавата патица е основен ловен обект през зимната част на ловния сезон (разрешена за лов от 01.09 до 31.01) по поречията на р.Марица и р.Дунав и наред с гъските по краибрежието на Черно море. Ловът им е най-успешен привечер, когато ятата са принудени да кацат за къпане. При интензивен прелет отстрелът им е продуктивен през целият ден. На няколко години се наблюдава т.н. влачене на санк от реките (ледоход), при тези условия птиците са неспокойни и са принудени да излитат често.

Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]

Зеленоглавата патица е родоначалник на всички породи обикновени домашни патици с които успешно се кръстосва и оставя жизнеспособно поколение. Регистрирани са и случай на кръстоска с шилоопашата патица. Лесно се опитомява, живее и се размножава добре в домашни условия. Често се използва и с декоративна цел в парковите водоеми.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б ((en)) BirdLife International. Anas platyrhynchos. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 28 август 2009.
  2. указано в: IOC World Bird List Version 8.2
  3. указано в: Q56253948
  4. указано в: eBird Taxonomy v2018
  5. Ботев Н., Ловно стопанство, София, Земиздат 1981
  6. а б в Арнаудов Б., Оцетов Г., За младия ловец и риболовец, София, Земиздат 1975
  7. а б в Михайлов Х., Стоянов Ст., Ловни птици и бозайници в България, Пенсофт 2001, ISBN 954-642-116-2
  8. National Geographic България, ноември 2008 стр. 20