Кичеста съсънка
| Кичеста съсънка | ||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||
| ||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||
Linnaeus, 1753 | ||||||||||||||||
| Кичеста съсънка в Общомедия | ||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Кичеста съсънка (Anemone coronaria), известна още като короновано анемоне, маково анемоне[1], испански невен и вятърно цвете, е вид цъфтящо растение от рода Anemone, родом от средиземноморския регион.
Описание[редактиране | редактиране на кода]
Кичестата съсънка е тревисто многогодишно грудково растение, което расте до 20 – 40 cm височина, рядко до 60 cm, разпространява се до 15 – 23 cm, с базална розетка от няколко листа, листа с три разклонения, всяко от които с дълбок лоб. Цветовете, които цъфтят от април до юни, са поединично върху високо стъбло с въртоп от малки листа, точно под цвета; цветът е с диаметър 3 – 8 см, с 5 – 8 червени (но може да са бели или сини) изящни венчелистчета, венчелистчеподобни листенца и черен център. Цветният прашец е сух, има необработен екзин, диаметър е по-малък от 40 nm и обикновено се отлага в рамките на 1,5 m от неговия източник. Тази централна могила се състои от плътно опаковани пистили в центъра, с пръстен, наподобяващ корона около тичинките, заобикалящи това, което дава на вида името.[2] В дивата природа кичестата съсънка има зимен цъфтеж и кръстосано се опрашва от пчели, мухи и бръмбари, които могат да пренасят прашеца ѝ на дълги разстояния.[3] Цветовете дават 200 – 300 семена.[3] Растенията образуват твърди черни грудки като органи за съхранение.[4]
Освен цветята си, наподобяващи макове, червените единични диви форми наподобяват цветята на червената единична дива форма на Ranunculus asiaticus.
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
„Анемоне коронария“ означава „короновано анемоне“, отнасящо се до централната корона на цветето, предизвикваща царствени асоциации. Арабското име е shaqa'iq An-Nu'man, преведено буквално като „рани/парчета от Ну'ман“.[5] Един възможен източник на името се дължи на шумерския бог на храната и растителността – Таммуз, чийто финикийски епитет е бил „Nea'man“.[6] Таммуз обикновено се смята, че е бил вкаран в гръцкия пантеон като Адонис, който умрял от раните си, докато ловувал дива свиня. Божеството се трансформира в цвете, оцветено от кръвта на Адонис. [6] Смята се, че финикийският епитет на Таммуз „Nea'man“ е източник на „an-Nu'man“ на арабски език, което идва през сирийски, и на „анемоне“ (anemone), което е идва през гръцки език.[6] Друг възможен източник на името е Ан-Ну'ман III Бин Ал Мунтир, последният лахмидски цар на Ал-Хира (582-ок.609 г. сл. н.е.) и християнска Арабия. Известно е, че Ан-Ну'ман е защитавал цветята по време на неговото царуване.[5] Според мита, цветето избуява на гроба на Ан-Ну'ман, паралелно със смъртта и прераждането на Адонис.
На иврит анемонето е „kalanit metzuya“. „Каланит“ идва от еврейската дума „кала כלה“, която означава „булка“, а „metzuya“ означава „обща“. Каланитът спечели името си заради красотата и величието си, предизвиквана от булка в сватбения ѝ ден.[7] През 2013 г. кичестата съсънка е избрана за национално цвете на Израел, в анкета, организирана от Обществото за защита на природата в Израел (החברה להגנת הטבע) и Ynet.[8] Всяка година в Израел се провежда едномесечен фестивал за честване на цъфтежа на червените анемони. [9] По време на британския мандат за Палестина британските десантници бяха наречени „kalaniyot“ заради червените си барети.
Таксономия[редактиране | редактиране на кода]
В рода Anemone, кичестата съсънка е поставен в подрода Anemone, раздел Anemone, подсекция Anemone. Подскеция Anemone съдържа пет вида:
- Кичеста съсънка (Anemone coronaria)
- Anemone hortensis L.
- Anemone palmata L.
- Anemone pavonina Lam.
- Anemone somaliensis Hepper. (сестра на кичестата съсънка)
Тази серия е клад от средиземноморски анемони с грудки. Това е и видът за подрода.[10]
Култивиране[редактиране | редактиране на кода]
Кичестата съсенка е въведена в Англия преди 1596 г., описана е в изданието за билки на Томас Джонсън, публикувано за първи път през 1597 г. и популярно по времето на кралица Елизабет I. До началото на 18 век развъдниците във Франция и Италия вече имат значително подобрена гама от налични цветове.[3]
Съвременните сортове имат много големи цветове, с диаметър 8 – 10 cm, и широка гама от ярки и пастелни цветове, в допълнение към два тонирани сорта. Центърът обикновено е черен, но може да е бледозелен в белите сортове. Стъблата могат да бъдат високи до 40 – 50 cm и всяко растение може да даде 13 – 15 цъфтежа.[3]
Разпространение и хабитат[редактиране | редактиране на кода]
Източно средиземноморско крайбрежие – от Гърция, Албания, Южна Турция и Сирия до Израел, със спорадично разширение на изток до Северен Ирак и на запад по средиземноморските брегове на Италия, Южна Франция и Северна Африка.[3][4] Кичестата съсънка расте в диво състояние във всички райони на Сирия и Палестина.
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
-
Бял цвят -
Чевено-бяло анемоне -
Чевено-бяло анемоне -
Чевено-бяло анемоне -
Червен цвят -
Син цвят -
Лилав цвят -
Сканограф на лилав цвят
.jpg)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ BSBI 2007.
- ↑ Johnston 2008.
- ↑ а б в г д Laura Allavena, с. 2007.
- ↑ а б MBG 2017.
- ↑ а б Arabic-English lexicon], Volume 1, Part 4 By Edward William Lane, p. 1578. The poetics of anti-colonialism in the Arabic qaṣīdah Hussein N. Kadhim, p. 158
- ↑ а б в History of Syria: Including Lebanon And Palestine By Philip Khuri Hitti, p. 117
- ↑ Anemone coronaria in WildFlowers.co.il (Hebrew).
- ↑ הכלנית: הזוכה בתחרות „הפרח של ישראל“, ynet, 25 November 2013.
- ↑ staff, T. O. I. 60,000 flock to south where fields torched by incendiary balloons now bloom // Посетен на 2019-02-02.
- ↑ Hoot et al 2012.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- Hoot, Sara B. и др. Phylogeny and Reclassification of Anemone (Ranunculaceae), with an Emphasis on Austral Species // Systematic Botany 37 (1). 1 March 2012. DOI:10.1600/036364412X616729. с. 139 – 152.
- Laura, M. и др. Anemone coronaria Breeding: Current Status and Perspectives // European Journal of Horticultural Science 72 (6). 1 January 2007. с. 241 – 247. Архивиран от оригинала на 2017-04-18.
- A Close-up View of the „Anemone“: Anemone coronaria (De Caen Group) // Microscopy UK, May 2008. Посетен на 17 April 2017.
- Anemone coronaria // Missouri Botanical Garden. Посетен на 16 April 2017.
- List of accepted plant names (Excel) // BSBI, 2007. Посетен на 16 April 2017.
- Anemone coronaria (poppy anemone) // 2017. Посетен на 16 April 2017.
- Anemone coronaria 'De Caen Group' // BBC, 2017. Посетен на 17 April 2017.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Anemone coronaria в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |