Голяма белочела гъска

	Голяма белочела гъска
	Anser albifrons albifrons
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Сауропсиди (Sauropsida)
клас:	Влечуги (Reptilia)
(без ранг):	Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):	Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):	Архозаври (Archosauria)
(без ранг):	Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):	Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:	Гущеротазови (Saurischia)
(без ранг):	Неотераподи (Neotheropoda)
клон:	Целурозаври (Coelurosauria)
клон:	Neocoelurosauria
клон:	Манираптообразни (Maniraptoriformes)
клон:	Манираптори (Maniraptora)
(без ранг):	Авиали (Avialae)
клас:	Птици (Aves)
разред:	Гъскоподобни (Anseriformes)
семейство:	Патицови (Anatidae)
триб:	Anserini
род:	Гъски (Anser)
вид:	Голяма белочела гъска (A. albifrons)
	Научно наименование
	Anser albifrons (Scopoli, 1769)
	Разпространение
	Голяма белочела гъска в Общомедия
	[ редактиране ]

Голямата белочела гъска^[2] (Anser albifrons) е едър представител на семейство Патицови, разред Гъскоподобни.^[3]

Физическа характеристика

Тежи между 1,4 и 3,3 kg. Дължина на тялото 65 – 78 cm, размах на крилете около 130 – 165 cm. Няма изразен полов диморфизъм. Отличава се от другите представители на род Гъски по по-голямото и забележимо бяло петно на челото и черните петна по гърдите и корема. Издава висок, звънлив крясък: „клинг, клинг“.

Разпространение и местообитание

Широко разпространена и с висока численост в Европа, Азия и Северна Америка, среща се и в България. Типична прелетна птица.

Гнезди в открити местности в тундрата в близост до морски бряг или влажна зона. По време на зимуване се храни в обработваеми земи и други тревни площи, а нощува в блата, езера^[3], язовири, по-рядко в реки и крайбрежни морски води.

Начин на живот и хранене

Приема предимно растителна храна, зърнени, понякога дори нанася щети на селскостопанските култури.

Размножаване

Началото на гнезденето е обикновено през втората половина на юни. Малките се излюпват през втората половина на юли. Гнездото си построява директно на земята в равнините. Представлява ямка, бедно застлана със суха трева, мъх, пух и малки перца. Снася от 3 до 6 яйца. Мъти 27–28 дни, като по време на мътенето и отглеждането на малките, мъжкия се държи заедно с женската. Малките се излюпват достатъчно развити за да могат да се придвижват и хранят самостоятелно. През август когато са се излюпили малките, Голямата белочела гъска образува смесени ята с други видове гъски и патици в близост до различни водни басейни.

Допълнителни сведения

Ловен обект в България.

Бележки

↑ Anser albifrons (Scopoli, 1769). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
↑ Приложение № 6 от Закона за биологичното разнообразие // Посетен на 2023-12-26.
↑ ^а ^б BirdLife International. Anser albifrons // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 5 септември 2009. (на английски)

[1] Anser albifrons (Scopoli, 1769). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)

[2] Приложение № 6 от Закона за биологичното разнообразие // Посетен на 2023-12-26.

[iucn-3] а ^б BirdLife International. Anser albifrons // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 5 септември 2009. (на английски)

[1]

[2]

[3]