Bachem Ba 349 Natter

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Bachem Ba 349 Natter
Bachem Ba 349 Natter
Bachem Ba 349 Natter
Описание
Националност Флаг на Нацистка Германия Нацистка Германия
Тип изтребител – прехващач
Производител Bachem Werke GmbH
Произведен 1945 г.
Произведени бройки 37
Първи полет 18 декември 1944 г. (безпилотен вертикален старт)
В експлоатация от не е въвеждан
Тактико-технически данни
Екипаж 1
Дължина 6,02 м
Размах на крилете 4,25 м
Площ на крилете 4,5 м²
Височина 2,24 м
Тегло (празен) 880 kg
Тегло (пълен) 1770 kg
Мощност 1700 kg за Walter и 1200 kg за всеки Schmidding
Крайсерска
скорост
790 км/ч
Максимална
скорост
990 км/ч
Таван на полета 14 000 м
Скороподемност 11 400 м/мин
Въоръжение
Ракети 24 неуправляеми ракети Foһn
Bachem Ba 349 Natter в Общомедия

Bachem Ba 349 Natter – немски едноместен рекетен изтребител-прехващач с вертикално излитане, проектиран и тестван в края на Втората световна война. Бил е разработен за борба с бомбардировачите на антихитлеристката коалиция.

Предпоставки за създаване на прототипа[редактиране | редактиране на кода]

Първият вертикално излитащ ракетен прехващач е бил предложен от Вернер фон Браун на Техническия департамент на Германия през лятото на 1939 година. Концепцията е отхвърлена като трудно осъществима. Ерих Бахем, поддържайки контакт с фон Браун, е разработва редица подобни проекти под общото название Fi.166, които също биват отхвърлени. В края на пролетта на 1944 г. е отхвърлен и проекта на Бахем, под наименованието BP.20 Natter (от немски - „Пепелянка“). Само личната намеса на Хайнрих Химлер, който не искал да пропусне шанса да разпространи влиянието си и в сферата на ПВО, накарала Техническия департамент да преразгледа своето решение. Въпреки това, одобреният вариант Natter, Ba.349 доста се различава от оригиналния проект на Бахем.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Конструкцията на самолета е била почти изцяло дървена, с цел намаляване на себестойността и опростяване на производството. Самолетът е оборудван с един течногоривен ракетен двигател Walter HWK 509A (с тяга: 16,7 kN и време на работа 4 минути) и понеже тягата на основния двигател не била достатъчна за вертикалното излитане на апарата, се използвали четири твърдогоривни ускорителя (бустери) Schmidding 109 – 533 (с тяга 11 768 kN и време на работа 10 секунди), отделящи се след излитане. Шаси за кацане не било предвидено. Излитането се осъществявало посредством вертикална водеща мачта с височина 15 метра.

Самолетът, създаден за борба с бомбардировачи, е бил оборудван с оригинални оръжия: пакет неуправляеми ракети 24х73 mm Henschel Hs 217 Föhn или 33 × 55 mm R4M, инсталиран в носовата му част. Изстрелване на такова количество ракети по бомбардировач от близка дистанция гарантирали сигурно поражение на целта. Други оръжия не били предвидени.

Самолетът е бил предназначен за еднократна употреба. След завършване на задачата и планиране до височина от около 3000 м, пилотът задейства механизъм за разкачване фюзелажа на самолета: пилотът и двигателят се спускали със собствени парашути, а фюзелажът се разбивал на земята.

Изпитателен полет[редактиране | редактиране на кода]

Според различни източници, през периода ноември 1944 г. – февруари 1945, са проведени 18 безпилотни старта на Ва.349. Единственият пилотиран полет е осъществен на 1 март 1945. Полетът е катастрофален: на височина от около 750 метра се откъсва фанара, пилотът губи съзнание и пикирайки, неуправляемата машина се врязва в земята. Загива оберлейтенант Лотар Зибер.

Ba.349.не осъществява бойни полети. Построени са общо 36 апарата. От останалите след изпитания шестнадесет машини, 10 са унищожени на земята при настъплението на съюзниците, 4 са транспортирани в САЩ, (където 3 от тях се намират в музеи), а съветските и британските войски успяват да се сдобият с по един трофей.

Стартови площадки на Ba.349[редактиране | редактиране на кода]

По план, до пролетта на 1945 г. Ва.349 е трябвало да бъде готов за бойни ддействия. Известни са останките на три стартови площадки на предполагаемото място за разполагане на прехващача – в гората Hasenholz в близост до населеното място Kirchheim/Teck. Те са разположени във върховете на равностранен триъгълник със страна 50 метра. Всяка представлява бетонен кръг (основата на стартовата мачта) с отбелязан кабелен канал.

Стартова площадка „Натера“

В поп-културата[редактиране | редактиране на кода]

В компютърните игри
  • В Secret Weapons of WWII към играта Battlefield 1942 сред останалата техника е наличен Natter, възпроизведен доста точно. Единственото изключение е фактът, че стартът на апарата не е вертикален. Bа.349 Natter в играта стартира по наклонена, а не по вертикална мачта. За разлика от други технически средства в Battlefield 1942, в Natter е предвиден разход на гориво. След свършване на горивото пилотът трябва да катапултира.
  • В Return to Castle Wolfenstein Bachem Ba 349 Natter участва като „главен герой“ при евакуация от тайна ракетна база на нацистите.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]