ДАР-4 е първият български многомоторен пътнически самолет, биплан[1]. На планера са монтирани три деветцилиндрови звездообразни с въздушно охлаждане двигатели Валтер „Марс“. Самолетът не е приет и допуснат за редовно производство и остава само прототип.
История
Тримоторният ДАР-4
ДАР-4 е първият и единствени многомоторен самолет, конструиран и изработен в България. Силите и средствата за изграждането му са вложени поради очакванията за снабдяването на гражданската ни авиация с евтин за производство и експлоатация летателен апарат. Проектирането започва под ръководството на главния конструктор на ДАР инж. Херман Винтер. Самолетът в по-голямата си част е строен в отсъствието на инж. Винтер, поради изтичането на договора му и завръщането му в Германия. Макар и конструиран през 1931 г., изграждането на самолета се забавя.[2] Изработен е само един прототип. Летателните изпитания се провеждат от пилота-изпитател инж. Петко Попганчев. По време на изпитанията са констатирани много недостатъци. Недостатъците се дължат предимно на пропуски в проекта – при хоризонтален полет самолетът се накланя напред, което показва че е с много предна центровка и е „главотежък“. Трудно се управлява и е нестабилен при набиране на височина, има недостатъчна управляемост по отношение на напречната ос, а при планиране за кацане ъгълът за снижаване надхвърля критичната точка за приземяване и се проявява тенденция към забиване, поради това, че кормилото за височина не може да хоризонтира самолета. Това налагало опитният летец Попганчев да планира успешно подавайки газ само на средния двигател. При работа двигателите на крилото силно вибрират, което вероятно се дължи на конструктивни и производствени пропуски. Поради тези забележки прототипа не е допуснат за редовно производство и експлоатация и е бракуван след пробните полети. [3]
Конструкция
ДАР-4 представлява смесена конструкция като използва крила с дебел профил. Крилата са без кабелно обтягане. Поставени са „V“ образни стойки между крилата, на които са монтирани два от двигателите, разположени в близост долното крило и един двигател, който е разположен в носа на самолета. Двигателите са Валтер„Марс“, деветцилиндров звездообразен двигател с въздушно охлаждане. Мощността на един двигател е 106,6 kW/145 hp. Екипажът е от двама пилоти и самолета може да превозва четири пътника или полезен товар 840 kg.
↑Бориславов, Иван, Румен Кирилов. Самолетите на България, част първа от „Блерио“ до „Месершмит“, Издателство Литера прима, София, 1996, с. 219 ISBN 954-8163-57-8
↑Цаков, Цветан. Мъже и крила, ДИ „Техника“, София, 1987 с. 94
↑Кърлов, Кирил. Самолетостроенето в България, под редакцията и предговор от проф. Борис Бонев, дтн, Печат ИК „Ваньо Недков“, 2008, с. 44 ISBN 978-954-9462-30-2
↑Кърлов, Кирил. Самолетостроенето в България, под редакцията и предговор от проф. Борис Бонев, дтн, Печат ИК „Ваньо Недков“, 2008, с. 45 ISBN 978-954-9462-30-2
