Delta Air Lines

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Delta Air Lines
Delta logo.svg
N647DL-2008-08-15-YVR.jpg
Боинг 757 на Delta Air Lines
IATA ICAO Позивна
DL DAL DELTA
Информация
Националност САЩ
Основана 2 март 1925 г.
Девиз Keep Climbing
Седалище Атланта, САЩ
Хъбове
Флот 750
Дестинации 325
Ръководители Едуард Бастиан, CEO
Глен Хауенщайн, президент
Приходи Повишение $47,007 млрд.
Активи Повишение $52,252 млрд.
Служители 91 000 (2019)
Алианс SkyTeam
Дружества Delta Private Jets
Endeavor Air
LATAM Airlines (20%)
Virgin Atlantic (49%)
Уебсайт delta.com
Delta Air Lines в Общомедия

Delta Air Lines, Inc. е голяма американска авиокомпания със седалище в Атланта, Джорджия.[1] Компанията и дъщерните ѝ дружества осъществяват над 5400 полета ежедневно, обслужвайки 325 дестинации в 52 държави от шест континента.[2] Delta Air Lines е основател на авиационния алианс SkyTeam.[2]

Компанията разполага с девет хъба, като главният ѝ е в Атланта, където обслужва най-много пътници и полети.[2] Нарежда се на второ място сред авиокомпаниите в света по размер на флота и планирани пътнически превози.

История[редактиране | редактиране на кода]

Компанията е основана на 2 март 1925 г. в Мейкон, Джорджия, но се премества в Монро, Луизиана, през лятото на същата година.[3] По това време компанията се занимава с пръскане на посеви от въздуха, най-вече срещу бръмбара Anthonomus grandis, който засяга памука.[4] Компанията е наречена в чест на делтата на река Мисисипи.[5][6][7][8]

Пътническите превози започват на 17 юни 1929 г. от Далас, Тексас, до Джаксън, Мисисипи. Към юни 1930 г. вече се осъществяват превози на изток до Атлантна и на запад до Форт Уърт.[9]

През 1941 г. авиокомпанията премества щаб-квартирата си от Монро на днешното ѝ място в Атланта.[10] През 1946 г. компанията започва редовни товарни превози, а през 1949 г. започва да предлага намалени полети между Чикаго и Маями. През 1953 г. компанията започва да обслужва международни маршрути, след като придобива Chicago and Southern Air Lines.[11]

Към 1970 г. Delta Air Lines вече разполага с флот само от реактивни самолети, а през 1972 г. придобива Northeast Airlines. Трансатлантическите полети започват през 1978 г. между Атланта и Лондон. През 1987 г. придобива Western Airlines, като през същата година започва да предлага полети над Тихия океан между Портланд и Токио. През 1991 г. Pan Am банкрутира и останалите ѝ дялове са изкупени от Delta Air Lines. Така компанията се превръща във водещия авиопревозвач над Атлантика.[8][12]

През 1997 г. Delta Air Lines става първата авиолиния, превозила над 100 милиона пътници за една календарна година. Същата година разраства международните си маршрути до Южна Америка.[13]

На 14 септември 2005 г. компанията подава документи за банкрут, като за причина споменава покачващите се цени на горивата..[14][15] През април 2007 г., обаче, успява да излезе от банкрут, като същевременно се спасява от присвояване от страна на US Airways, а акциите на компанията отново се появяват на Нюйоркската фондова борса.[16][17][18]

На 14 април 2008 г. е обявено, че компанията ще придобие Northwest Airlines. Интеграцията приключва през януари 2010 г.[19]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Federal Aviation Administration – Airline Certificate Information – Detail View. // [1] Federal Aviation Administration. Архивиран от оригинала на 8 юни 2012. Посетен на 26 септември 2007.
  2. а б в Corporate Stats and Facts. // [2] Delta Air Lines. Архивиран от оригинала на 1 август 2015. Посетен на 7 август 2015.
  3. Founding. // [3] Архивиран от оригинала на 1 октомври 2019. Посетен на 2 октомври 2019.
  4. Huff Daland Duster, 1925-ca.1948. // [4] Архивиран от оригинала на 2 октомври 2019. Посетен на 2 октомври 2019.
  5. Lewis and Newton. Delta: The History of an Airline. Athens, Ga., University of Georgia Press, 1979. с. 20 – 21.
  6. C.E. Woolman. // [5] Архивиран от оригинала на 14 април 2019.
  7. Founder's vision resonates today. // [6] Delta Air Lines, 19 август 2015. Архивиран от оригинала на 5 юли 2018. Посетен на 5 юли 2018.
  8. а б Gay, Charles. Delta's journey: A timeline. // [7] Delta Air Lines, 23 април 2016. Архивиран от оригинала на 17 юли 2019. Посетен на 17 юли 2019. Архив на оригинала от 2019-07-17 в Wayback Machine.
  9. First Flights. // [8] Архивиран от оригинала на 1 октомври 2019. Посетен на 2 октомври 2019.
  10. Historic Aerospace Site: Delta Air Lines Headquarters, Atlanta, Georgia. // American Institute of Aeronautics and Astronautics.
  11. Chicago & Southern Air Lines. // [9] Архивиран от оригинала на 28 август 2019. Посетен на 2 октомври 2019.
  12. Delta Flight Museum. Delta Timeline. // [10] Архивиран от оригинала на 14 април 2019. Посетен на 2 октомври 2019.
  13. 1990s-Delta History. // [11] Delta Flight Museum. Архивиран от оригинала на 13 май 2019. Посетен на 13 май 2019.
  14. Ramos, Rachel Tobin. Delta files for Chapter 11 bankruptcy. // American City Business Journals. 14 септември 2005.
  15. Isidore, Chris. Delta Air Lines files for bankruptcy. // CNN. 15 септември 2005. Архивиран от оригинала на 21 юли 2019. Посетен на 27 юли 2019.
  16. Reiter, Chris. Delta exits bankruptcy after 19-month restructuring. // Reuters. 30 април 2007. Архивиран от оригинала на 21 юли 2019. Посетен на 27 юли 2019.
  17. Delta Air Lines exits bankruptcy. // Marketwatch. 30 април 2007. Архивиран от оригинала на July 21, 2019. Посетен на 27 юли 2019.
  18. Isidore, Chris. Delta exits bankruptcy with planes full. // CNN. 30 април 2007. Архивиран от оригинала на 21 юли 2019. Посетен на 27 юли 2019.
  19. Jad Mouawad. Delta-Northwest Merger's Long and Complex Path. // The New York Times. 18 май 2011. Архивиран от оригинала на 31 март 2017. Посетен на 7 февруари 2017.