Фън Фън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Fun Fun)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Фън Фън/Fun Fun
Създаване Италия, 1980 г.
Стил Итало Диско
Евроденс
Синтпоп
Евробийт
Глас Вокал
Активност 1983 – 1994
Лейбъл X-Energy Records, Polydor Records
Уебсайт Allmusic.com: Fun Fun

Членове Франческа Мерола (модел)
Роберта Сервели (модел)
Елена Трастули (модел)
Антонела Пепе (вокал)
Анджела Паризи (вокал)
Ивана Спаня (вокал)

Бивши членове Ивана Спаня

Фън Фън (на италиански: Fun Fun) е популярна итало диско група от и през 1980-те г. Най-известните ѝ хитове са Colour My Love и Baila Bolero. Издават 12 сингъла и два албума за X-Energy Records и TanDan Records.

История[редактиране | редактиране на кода]

Италианските продуценти Дарио Раймонди и Алваро Уголини събират студийните вокалистки Антонела Пепе, Ивана Спаня и Анджела Паризи, за да създадат високоенергийна звукова дамска трупа в набиращия популярност диско стил по онова време.

Първият им сингъл Happy Station излиза през 1983 г. и е успешен както в Италия, така и други части на Европа благодарение на няколко разширени микса, включително най-известната „Scratch“ версия. Happy Station е на първа позиция във Фландрия и Белгия за две седмици, както и в Южна Африка, и на осма позиция в Нидерландия. Песента е популярна и на Чикагската хаус денс сцена и се пуска от диджеи по радио WBMX.

След като групата получава покани за изпълнения на живо, Раймонди и Уголини решават да използват модели за публичния имидж на Fun Fun, а не вокалистки, което е често срещана тактика в тогавашната европейска музикална денс сцена.

Първият албум на групата е Have Fun! от 1984 г. и включва Франческа Мерола и Роберта Сервели като лица на сцената. В албума има популярни танцови сингли като Give Me Your Love, Living In Japan и хит баладата Color My Love, станала популярна в американските нощни клубове поради настойчивата си синтезатор и лесно миксиращото се ударно интро. Color My Love е на шеста позиция в Швеция, на пета в Южна Африка и на осма във Фландрия. Тя е издадена на български език през 1985 г. като „Кой е той“ на Георги Христов и „Нещо мога да ти дам“ на Росица Ранчева. И двете песни могат да бъдат чути на плочата „Естрадна мозайка 4“.

Още с първия си албум Фън Фън жънат успех не само в Италия, но и в цяла Европа. Групата се сдобива с популярност на денс сцената заедно с други подобни групи като Baltimora и The Real McCoy. Ивана Спаня напуска групата след издаването на албума, за да стартира соловата си кариера, като понякога пише текстовете на. Fun Fun. Групата продължава с Мерола и Елена Трастули (която заменя Сервели) като модел и с новия си музикант/продуцент Лари Пиняньоли.

През 1987 г. Фън Фън издават втори албум – Double Fun. В него има няколко сингъла, включително Can This This Love – кавър версия на Gimme Some Lovin' на британската група Спенсър Дейвис Груп и Baila Bolero – танцова балада с вкус на фламенко.

Скоро след това като 12" сингъл излиза мини-антология с повечето големи хитове на групата: Mega Hit Mix. Сингълът заема четвърто място в Холандия и седмо във Фландрия.

Fun Fun пробват нова посока през 1989 г. със сингъла Give Me Love, който обаче има минимален успех. Той е на десета позиция в Швейцария. Няколко години по-късно групата пуска последния си сингъл I'm Needin 'You в стил евроденс на 1990-те години, но успехът отново е минимален. Оттогава единствените издания на Fun Fun са компилации от хитовете им или DJ ремикси/реконструкции на предишните им хитове.

След разпадането на групата Анджела Паризи издава сингъла „Wherever Forever“, преди да се оттегли от музикалната сцена. Антонела Пепе става ценна вокалистка, записвайки с певците Майк Франсис, Гарбо и Джани Тони, с италодиско групата Виа Верди и с композитора Алан Соренти. Елена Трастули има кариера като беквокалистка. Наталия Рола става дизайнер на филмова продукция. Ивана Спаня има успешна соло кариера.

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

Албуми[редактиране | редактиране на кода]

  • 1984 – Have Fun!
  • 1987 – Double Fun

Сингли[редактиране | редактиране на кода]

  • 1983 – Happy Station [#11 Germany, #4 Netherlands]
  • 1984 – Colour My Love [#17 Germany, #6 Sweden, #10 Netherlands]
  • 1984 – Give Me Your Love [#17 Germany, #18 Sweden, #25 Netherlands, #10 Switzerland]
  • 1985 – Living In Japan
  • 1985 – Sing Another Song
  • 1985 – Tell Me
  • 1986 – Baila Bolero [#22 Germany, #16 Switzerland, #17 Netherlands]
  • 1987 – Gimme Some Lovin'
  • 1987 – Could This be Love
  • 1987 – Mega Hit Mix [#5 Netherlands]
  • 1989 – Give Me Love
  • 1994 – I'm Needin' You

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

CC-BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Fun Fun“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

     Портал „Италия“         Портал „Италия          Портал „Музика“         Портал „Музика