IX основно училище „Панайот Волов“
| IX основно училище „Панайот Волов“ | |
 Сградата на училището през 2014 г. | |
| Информация | |
|---|---|
| Седалище | Шумен, България |
| Основаване | 1848 г. |
| Вид | основно училище |
| Директор | Стефан Стефанов Баев |
| Финансиране | общинско |
| Публични характеристики | |
| Празник | 20 април |
| Патрон | Панайот Волов |
| Навигация | |
  Местоположение в Шумен. | |
| Адрес | ул. „Шестте ястребинчета“ №1, квартал „Дивдядово“ |
| shumen_9ou@abv.bg | |
| Сайт | oupvolov.org |
IX ОУ „Панайот Волов“ е основно училище в град Шумен, разположено на адрес: ул. „Шестте ястребинчета“ №1 в квартал „Дивдядово“.[1] Директор на училището е Стефан Стефанов Баев.
История[редактиране | редактиране на кода]
Първите опити за обучение на децата в Дивдядово вероятно са от началото на XIX в. Няма сигурни данни за първото килийно училище. Предполага се, че до 30-те години на XIX в. децата на по-заможните селяни са ходили да учат в къщата на даскала, който е бил занаятчия или църковен певец. Заплатата му е била по 1 грош на месец за дете. Има запазена приписка, в Триода, който се пази в черквата: „Аз Дончу Казанли сидех на Чингел даскал в лето 1826. В то лето стана каран на Шумен и много хора измряха” Първото общо килийно училище в Дивдядово е открито 1838 г. по инициатива на селските първенци и се намирало в двора на старата черква.
През 1948 г. по инициатива на един от черковните ктитори – Стефан Изворски, е построено и първото училище по взаимната метода – в двора на изградената две години по-рано нова черква „Св. Илия“. Днес неговата сграда е музей.
Един от първите учители във взаимното училище е даскал Захари Димов. Има запазена приписка в Триода на църквата: „Аз поп Захарие ченгелски учител”.
Нов етап в развитието на училището е пристигането в началото на 60-те години на XIX в. на даскал Рашко (Райко Илиев Блъсков), който си поставя амбициозната задача да създаде ново класно училище за около 250 деца.
В дописка от 1862 г. във вестника на Драган Цанков „България“ [2] има кратък репортаж за освещаването на училището на храмовия празник Илинден, изпита на учениците и описание на новата сграда:
Новосъграденото училище е направено близо до черквата на едно високо място всред селото; то има четири стени: Първата, по-обширна стая е Взаимноучителното предворие, двете нависоко одаи за особно предание и една стая за ония ученици, които щат ся възпитават в училището и щат ся хранят оттам, като в Пансион (както го показва и надписа, дето прочетох над вратата с големи букви: Селски Български Пансион и пр.). Новото училище, което може да вмести до 200 ученици, е за момчета, а вехтото, в черковний двор, остава за девическо. Управителят на това училище е един от многострадалните Български учители. Той, както ми приказа сам си, е настоял да ся направи това училище с цел да ся приемат и вънкашни ученици от околните села и града с умерена плата; ако ли, каза ми, получи някоя помощ, както се надява отвън, приемът щът ся и няколко сиромашки деца безплатно (с благодеяния).
През 1870 г. се появява и втора дописка за дивдядовското училище – в. „Македония“ на Петко Славейков в бр. 66 от 16 юли описва изпитите в училището:
"Изпитванието ставаше в едно от най-близките до града село. То беше Дивдядово на 5-ий ден на този месец. Поканени имаше доволно от гражданите. Изпитът на учениците задоволи и зарадва доста сички ни. Науките си имаха учениците се в ръкопис; в тях се съгледваше нещо такова, като да е по-пригодно и потребно за селянина. На сички на лицата се виждаше изписана някаква сладка гордост. Децата се гордееха, защото можеха яката да отговарят на всичко що ги питаха, бащите се гордееха с децата си, а зрителите вънкашни(освен от града мнозина бяха от околните села) се гордееха защото и от българските млади рожби и по селата напредват. Аз често поглеждах на увенчаните образи на Кирила и Методия и на образа на М. Бенлиев. Всички що присъствуваха на това зрелище и мисля че ни един ни са намери от тях да не похвали добрия уред на това селище."
Училището се издържа със средства от черковно-училищната каса и волни дарения. Даскал Рашко поставя и началото на дарителството. Знаят се имената на дарители, които са подпомагали учебното дело: свещеник Захари Димов – 250 гроша, Тодор Рахнев – 500 гроша, Стоян Чакъров – 500 гроша, Узун Димо – 250 гроша, Димитър Сърмов – 250 гр. и др. Значителна помощ е оказвал и видният възрожденски благодетел Маринчо Бенли, родом от Шумен. В продължение на десетилетия той е изпращал по 10 златни австрийски лири на десет училища в района. Достоен продължител на делото на Рашко Блъсков е неговият син Димитър Блъсков, който е и основател на главно-класното училище, по-нова програма, отличаваща се от старата взаимноучителна метода. Благодарение на баща и син Блъскови, Величко Железов, Янко Янев и др. училището скоро се прочува и в него идват да учат младежи от Силистренско, Варненско, Провадийско. [3] В училището, по спомени на съучениците му Гори Узунов и Вичо Камбуров, е учил и Панайот Волов.
През 1919 г. се открива и първи прогимназиален клас – съответстващ на днешен 5. клас – благодарение на известния общественик и писател Вичо Атанасов, който от 1921 г. става и директор на училището.
През 1937 г. е основано и първото родителско-учителско дружество с цел задълбочаване на сътрудничеството между училището и семействата на учениците.
А от есента на 1940 г. началното и прогимназията дават началото на основното училище, което се настанява в новата си сграда, построена през 1939 г.
През 1963 г. за първи път на 20 април се чества патрона на училището – Панайот Волов, по повод 125-годишнината от основаването на училището на 22 май 1963 г. Президиумът на Народното събрание награждава Народното основно училище „Панайот Волов“ с орден „Кирил и Методий“ I степен. Същата година на 1 септември е открита и новата спомагателна постройка, в която се обособява работилница и се обособяват кабинети по химия, физика и биология. Сградата е изградена със средствата на родитело-учителския комитет и ТКЗС в с. Дивдядово.
През 1965 г. е отворено новото крило на училищната сграда, а през 1966 г. е открит и физкултурният салон. През 1968 г. е завършено асфалтирането на училищния двор, а през 1982 г. е пуснато в експлоатация и локалното парно отопление.
Училището е било базово към към Шуменския университет по химия и музика.
През на 1 октомври 1999 г. е открит и първият компютърен кабинет.
Днес IX ОУ е със статут на средищно училище. То разполага с 16 модерни кабинета, обзаведени по европейски стандарт. В тях учители и ученици имат непрекъснат достъп до интернет, интерактивни дъски и устройства, музикални системи, уютен и достъпен за пътуващите ученици комплекс за хранене, 3 автобуса, които извозват ученици от ДДЛРГ „Детелина“ и селата: Салманово, Мараш, Хан Крум, Троица и Осмар.
След 1944 г. директори на училището са Васил Стефанов Василев (от 1946 – 1959 г.), Йордан Маринов Начев (1958 – 1973 г.), Иван Смиленов Апостолов (1973 – 1994 г.), Стефан Стефанов Баев (от 1994 г.)
Сред имената на изявените ученици през годините са проф. Тончо Жечев, проф. Марин Жечев, проф. Гори Митев, проф. Крум Геров, ст.н.с. I степен Борис Митев, доц. Илия Баев, доц. Вълчо Баев, доц. Иван Стефанов, доц. Тодорка Станчева Владимирова, д-р Николинка Янкова, писателят Герчо Атанасов и др.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ IX ОУ „Панайот Волов“ // uchilishta.guide-bulgaria.com. Посетен на 26 юли 2019.
- ↑ в. „България“, бр. 19 от 20 август 1862 г.
- ↑ Жечев, Т. Какво съм чувал и зная за своето родно място и род, сп. Септември, бр. 1, януари 1985 г.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((bg)) Официален сайт
