MONUC

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Cъздаването на MONUC. Помощ за постигане на мир и стабилност в ДРК[редактиране | редактиране на кода]

След геноцида в Руанда през 1994 г. и създаването на ново правителство там, около 1,2 милиона Руандаски Хуту избягали в съседните региони Киву, които се намират в източната част на Демократична република Конго (ДРК), бивш Заир. Това е район населен от етнически Тутси и др. През 1996 г. започва бунт между силите, водени от Лоран Дезире Кабила и армията на президента Мобуту Сесе Секо. Бойците на Кабила, подпомагани от Руанда и Уганда, превземат столицата Киншаса през 1997 г. и преименуват страната на Демократична република Конго (ДРК).

През 1998 г. в регионите Киву започва бунт срещу правителството на Кабила. В рамките на няколко седмици, бунтовниците превземат големи райони на страната. Ангола, Чад, Намибия и Зимбабве обещават на президента Кабила военна подкрепа, но бунтовниците са овладели източните райони. Руанда и Уганда подкрепят бунтовническото движение, наречено Конгоанската Рали за Демокрация (RCD). Съветът за сигурност призова за прекратяване на огъня и изтегляне на чуждестранните сили и призова държавите да не се намесват във вътрешните работи на страната.

След подписването на споразумението за прекратяване на огъня в Лусака през юли 1999 г. между Демократична Република Конго (ДРК) и пет регионални държави (Ангола, Намибия, Руанда, Уганда и Зимбабве), съветът за сигурност към Организацията на Обединените Нации (ООН) създава своя мисия в Демократична Република Конго, наречена MONUC (United Nations Organization Mission in the Democratic Republic of the Congo). Тя е създадена според резолюция 1279 на Съвета от 30 ноември 1999 г. Първоначалната задача е да се наблюдава дали се спазва прекратяването на огъня и оттегляне на силите и да се поддържат контакти с всички страни по споразумението за примирие. По-късно след поредица от резолюции, Съветът разширява мандата на MONUC да надзирава за прилагането на споразумението за примирие както и за много допълнителни задачи.

Чешки войник в MONUC, ок. 2006

Първите в страната свободни и честни избори след 46 години са проведени на 30 юли 2006 г. Избирани са 500-членове на Народното събрание. На президентските избори на 29 октомври, за президент е избран Джозеф Кабила (син на Лоран Дезире Кабила, който е убит през 2001 г.). Целият изборен процес представлява един от най-сложните избори, които ООН някога помога да се организират.

След изборите MONUC продължава да изпълнява множество политически и военни задачи, следи за спазването на закона. MONUC също така се опитва да разреши продължаващите конфликти в редица провинции на ДРК.

Лагер в близост до базата в Кичанга

На 1 юли 2010 г. Съвета за сигурност приема резолюция 1925, като преименува MONUC. Новото наименование на мисията е MONUSCO (United Nations Organization Stabilization Mission in the Democratic Republic of the Congo), а целта на промяната е да отрази новия етап достигнат в страната.

Новата мисия получава разрешение да използват всички необходими средства, за да изпълни мандата си, свързан с редица неща сред които защита на цивилното население, защита на хуманитарните работници и защитници на човешките права при непосредствена заплаха от физическо насилие, както и да подкрепя правителството на ДРК в своите усилия за прилагането на мир и стабилност.

Съветът определя, че MONUSCO ще включва не повече от 19815 военнослужещи, 760 военни наблюдатели, 391 полицаи и 1050 членове на полицейски звена. Бъдещите промени на MONUSCO ще се определят според променящата се ситуация, включително: приключване на продължаващите военни операции в Северно и Южно Киву, както и в провинциите Orientale; подобрена способност на правителството да защити населението ефективно, както и за укрепването на държавната власт на цялата територия.

Факти[редактиране | редактиране на кода]

MONUC – продължителност от 30 ноември 1999 до 30 юни 2010.

MONUSCO – Продължителност от 1 юли 2010 досега.

Общо разходи: $8.73 милиарда долара.

Общо смъртни случаи: 161

Първоначалното разрешение на Съвета за Сигурност. Резолюция 1291 от 24 февруари 2000:

  • 5537 войници
  • 500 военни наблюдатели

Максимална разрешение на Съвета за Сигурност. Резолюция 1856 от 31 юли 2007:

  • 22016 общо униформени служители
  • 19815 военнослужещи
  • 760 военни наблюдатели
  • 391 полицаи
  • 1050 служители на сформирани полицейски звена

Промени от 30 юни 2010:

  • 20586 общо униформени служители
  • 18653 войници
  • 704 военни наблюдатели
  • 1229 полицаи
  • 973 международни цивилни служители
  • 2783 местни цивилни служители
  • 641 Доброволците на ООН

В мисиите участват хора от множество страни от целия свят.

Източници[редактиране | редактиране на кода]