Monodelphis domestica

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Monodelphis domestica
Monodelphis domestica.jpg
Природозащитен статут
Класификация
[1]
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Didelphimorphia Опосуми
семейство: Didelphidae Опосумови
род: Monodelphis
вид: M. domestica
Научно наименование
Уикивидове Monodelphis domestica
Разпространение
Gray Short-tailed Opossum area.png
Monodelphis domestica в Общомедия

Monodelphis domestica e вид опосум от семейство Didelphidae. Той е един от малкото опосуми, които се отглеждат като домашни любимци. Използва се и като опитно лабораторно животно. Той е сред малкото двуутробни с напълно разчетен геном.

Географско разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Обитава територия обхващаща централните части на Бразилия и части от Боливия, Парагвай и Аржентина.

Морфологични характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Видът се размножава сравнително добре в плен. Използва се в проучванията върху раковите заболявания и изследванията върху имунната система. Проучвания проведени в Масачузетския технологичен институт и Харвард разкриват, че опосумът има между 18 000 и 20 000 протеин-кодиращи гени.

Раждат от 4 до 6 пъти годишно. Бременността продължава четиринадесет или петнадесет дни като малките се раждат с тегло едва 0,1 грама. Сучат около две седмици, след което остават да обитават изграденото гнездо. Полова зрялост настъпва на 5 – 7 месец. Женските нямат марсупиум и пренасят невръстните малки на гърба си. Те започват да се хранят с твърда храна на 4 – 5 седмична възраст и малко след това се отделят от майката, която може отново да се чифтосва.

Хранене[редактиране | редактиране на кода]

Представителите на вида са предимно хищници, които консумират предимно безгръбначни животни.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Bonvicino, C. & Astua de Moraes, D.. Monodelphis domestica. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 6 юли 2010. (на английски)