Местенски дъб
| Местенски дъб | ||||||||||||||||||||
| Червена книга на България | ||||||||||||||||||||
 Критично застрашен[1] | ||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||
Gančev & Bondev, 1966 | ||||||||||||||||||||
| Синоними | ||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Местенски дъб (Quercus mestemis) е рядък вид широколистно листопадно дърво от семейство Букови от рода Дъб. Ендемит за България. Включен е в Червената книга на България.
Разпространение и местообитание[редактиране | редактиране на кода]
Местенският дъб е описан за първи път от ботаниците Иван Бондев и Иван Ганчев през 1966 г. в том 3 на „Флора на Народна република България“ по материали, събрани през 1965 г. от Иван Бондев в местността Трестеник в Рила.[2]
Видът е разпространен на ограничени места в южната част на Рила – западно от Белица, във водосбора на Места. Установени са индивиди и в следните местности: Трестеник (класическо находище), при село Годлево, край Драглищка река и при Долно Драглище.
Расте върху умерено влажни крайречни места. Участва единично в състава на гори от Quercus dalechampii, Ulmus minor, Acer campestre. Популацията му е изградена предимно от млади, често с храстовидна форма, индивиди с издънков произход. Старите дървета са единични индивиди.
Описание[редактиране | редактиране на кода]
Местенският дъб е листопадно дърво, високо между 15 и 20 m. Едногодишните и двугодишните клонки са кафяво-жълтеникави, покрити от светложълтеникави власинки. Листните дръжки са полуцилиндрични, дълги 5 – 8 mm. Листата са полукожести, обратнояйцевидни, дълги 5 – 11 cm и 3 – 6 cm широки, гъстовлакнести, в основата отрязани, рядко сърцевидни или клиновидни. Мъжките цветове са събрани в реси, женските по 2 – 3 на къси дръжки. Плодната дръжка е дълга 6 – 25 mm, гъстонапластена. Жълъдът е продълговато-яйцевиден, а купулата е кълбовидна до слабоконична. Цъфти през май, а плодовете узряват през септември и октомври. Опрашва се от вятъра. Размножава се със семена и издънки.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Червена книга на Република България. Местенски дъб. Посетен на 4 август 2014
- ↑ Атлас на ендемичните растения в България / Николай Андреев Николов и др.; Ред. кол. Велчо И. Велчев и др. – София: БАН, 1992. с. 36
