Rhagium inquisitor

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Rhagium inquisitor
Rhagium inquisitor от Германия
Rhagium inquisitor от Германия
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Двустранно симетрични (Bilateria)
тип:Членестоноги (Arthropoda)
клас:Насекоми (Insecta)
разред:Бръмбари (Coleoptera)
серия:Cucujiformia
семейство:Сечковци (Cerambycidae)
триб:Lepturini
род:Rhagium
вид:R. inquisitor
Научно наименование
Fabricius, 1775
(Linnaeus, 1758)
Синоними
Rhagium inquisitor в Общомедия
[ редактиране ]

Rhagium inquisitor е вид бръмбар от сем. Сечковци. Среща се в Холарктика,[1] включително в почти цяла Европа и България.[2] Развива се в разнообразие от иглолистни дървета, понякога и в широколистни.[3]

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Rhagium inquisitor е с холарктическо разпространение и се среща в:

  • Цяла Европа[2]
  • Части от Северна Африка – Мароко[4]
  • Голяма част от Азия – предимно северните части[4]
  • Северна Америка – в бореалните (северните) райони[5]

Според някои учени, популациите в С. Америка не са от същия вид и Rhagium inquisitor се среща само в Палеарктика.[1][6]

В България видът е широко разпространен на височина 0÷2000 m.[7]

Външен вид[редактиране | редактиране на кода]

Яйце[редактиране | редактиране на кода]

Яйцето е овално, издължено, в едната половина малко по-широко. Има размери 1,8×0.8 mm.[8]

Ларва[редактиране | редактиране на кода]

Ларва
Глава на ларвата

Ларвата е кремава на цвят с кафеникава глава. На дължина достига до 30 mm.

Главата е особено отличителна – силно сплесната, широка и не е вмъкната в преднегръба.[8][9] Има около 10 епистомални четинки (на предния край на челото), обособени в четири групички. Липсва напречна челна линия.

Последният коремен сегмент няма шипче.

Имаго[редактиране | редактиране на кода]

Имагото е с дължина 10÷22 mm. Външният скелет е предимно черен, по-светъл е върху част от бедрата, коксите и неравномерно по елитрите. Целият е покрит неравномерно със светли космици.[10]

Главата е слабо удължена, плоска отгоре и покрита с гъсто точкуване. Очите са силно изпъкнали и с едва изразена изрезка от страната на антенките. Антенките са сравнително къси за сечко, достигат малко след предния ръб на елитрите, когато са опънати назад.[10]

Преднегръбът е с добре изразени странични шипчета.

Елитрите с широки, заоблени рамене; слабо вдлъбнати зад тях и слабо стесняващи се назад; накрая заоблени. Имат по 3 надлъжни ребра. Имат жълтеникаво-кафяв цвят с неправилни черни петна, от които обикновено се открояват две двойки напречно-диагонални черни ивици. Покрити са с гъсти светли космици, които стават по-редки върху черните петна.[10]

Жизнен цикъл[редактиране | редактиране на кода]

Обитава иглолистни или смесени гори. Ларвата се развива предимно в иглолистни дървета (бор, смърч, ела, лиственица), но понякога и в широколистни (бреза, бук, дъб).[3]

Имагото се появява през април-юни и може да се види най-вече върху гостоприемниците си, но понякога и върху различни цветове.[3] Женската снася яйцата си в пукнатините на кората, понякога по няколко на едно място. Способна е да снесе 50÷120 яйца.[8] Избира съхнещи и повалени дървета, трупи и пънове.[8] До 2-3 седмици, от яйцата се излюпват ларвите, които започват да дълбаят ходове в ликото, често без да засягат дървесината. Ларвите зимуват еднократно и на следващата година какавидират. Какавидите също зимуват и на следващата година имагинират. По този начин, жизненият цикъл се извършва за две години.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Данилевский, Михаил. Жуки-усачи России и соседних стран, Ч. 1. 2014. ISBN 978-5-600-00730-7. с. 86-90.
  2. а б PESI portal – Rhagium (Rhagium) inquisitor Linnaeus, 1758 // Посетен на 12 февруари 2020.
  3. а б в Bense, Ulrich. Longhorn beetles. Illustrated Key to the Cerambycidae of Europe. Margraf Verlag, 1995. ISBN 3-8236-1153-4. с. 111.
  4. а б Danilevsky, Mikhail. CATALOGUE OF PALAEARCTIC CERAMBYCOIDEA. 2015. с. 12.
  5. Bezark, Larry, Bezark, Larry. Checklist of the Oxypeltidae, Vesperidae, Disteniidae and Cerambycidae, (Coleoptera) of the Western Hemisphere. 2013. с. 45.
  6. Šváha, Petr и др. Cerambycoid larvae of Europe and Soviet Union. Part III // Acta Universitatis Carolinae 32. 1989. с. 58-60. Посетен на 12 февруари 2020.
  7. Migliaccio, Enrico и др. An annotated list of Bulgarian Cerambycids with special view on the rarest species and endemics (Coleoptera: Cerambycidae) // Lambillionea 107. 2007. с. 17. Посетен на 12 февруари 2020.
  8. а б в г Черепанов, Алексей. Усачи Северной Азии (Prioninae, Disteniinae, Lepturinae, Aseminae). Наука, 1979. с. 77-80.
  9. Татаринова, А., Никитский, Н., Долгин, М. Фауна Европейского Северо-востока России. Усачи. Т. VIII, ч. 2. 2007. ISBN 978-5-02-026280-5. с. 52-55.
  10. а б в Ангелов, Павел. Фауна на България, том 24. Coleoptera, Cerambycidae, част 1. Българска академия на науките, 1995. ISBN 954-430-229-8. с. 52.