Белогръда зидарка

	Белогръда зидарка
	Sitta carolinensis carolinensis
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
разред:	Eotetrapodiformes
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Сауропсиди (Sauropsida)
клас:	Влечуги (Reptilia)
(без ранг):	Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):	Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):	Архозаври (Archosauria)
(без ранг):	Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):	Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:	Гущеротазови (Saurischia)
(без ранг):	Неотераподи (Neotheropoda)
отдел:	Манираптообразни (Maniraptoriformes)
(без ранг):	Авиали (Avialae)
клас:	Птици (Aves)
разред:	Врабчоподобни (Passeriformes)
разред:	Eupasseres
семейство:	Зидаркови (Sittidae)
род:	Зидарки (Sitta)
вид:	Белогръда зидарка (S. carolinensis)
	Научно наименование
	Sitta carolinensis Latham, 1790
	Разпространение
	Белогръда зидарка в Общомедия
	[ редактиране ]

Белогръдата зидарка (Sitta carolinensis) е широко разпространен вид северноамериканска птица от семейство Зидаркови.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Видът е разпространен в южните провинции на Канада, почти всички части на континенталната част на САЩ и западната част на Мексико.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Белогръдата зидарка е дребна птица с дължина на тялото 11-18 cm и тегло 20-40 грама. Размахът на крилете ѝ е 22-27 cm. Храни се предимно с насекоми, обитаващи стволовете на дърветата. Това са изключително подвижни птици с плътно телосложение, голяма глава и къса шия. клюнът е длетовиден, остър и здрав.

Подвидове[редактиране | редактиране на кода]

В различните части на ареала на разпространение се срещат няколко подвида, развили характерни дребни белези.

S. c. carolinensis – основен подвид разпространен от североизточната част на континента на запад до Саскачеван и източен Тексас.
S. c. nelsoni – разпространен от северна Монтана до Чиуауа в Мексико.
S. c. tenuissima – разпространен от Британска Колумбия до Южна Калифорния.
S. c. aculeata – разпространен от щата Вашингтон до Долна Калифорния.
S. c. alexandrae – разпространен в северната част на Долна Калифорния.
S. c. lagunae – разпространен в южната част на Долна Калифорния.
S. c. oberholseri – разпространен в югозападен Тексас и източната част на Мексико.
S. c. mexicana – разпространен в западната част на Мексико.
S. c. kinneari – разпространен в южната част на Мексико, в щатите Гереро и Оахака.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ Sitta carolinensis (Latham, 1790). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)

[1] Sitta carolinensis (Latham, 1790). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)

[1]