Spathicephalus

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Spathicephalus
Spathicephalus mirus.jpg
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
надклас: Tetrapoda Четирикраки
клас: Amphibia Земноводни
надсемейство: Baphetoidea
семейство: Spathicephalidae
род: Spathicephalus
Научно наименование
Уикивидове Spathicephalidae
Beaumont, 1977
Уикивидове Spathicephalus
Watson, 1929
Обхват на вкаменелости

Spathicephalus са изчезнал род тетраподи, които са живели след средата на периода карбон. Родът включва два вида – S. mirus от Шотландия и S. pereger от Нова Скотия.[1]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

За разлика от повечето други ранни четириноги, които са със заоблени или заострени муцуни, тази на Spathicephalus mirus е плоска. Черепът е с почти перфектно квадратна форма – до 22 cm както на ширина, така и на дължина.[1] Квадратната форма се дължи главно на разширяването на носните кости по протежение на средната линия на муцуната.

Очните кухини са големи, насочени нагоре и разположени близо една до друга в близост до задната част на черепа. За разлика от очните орбити на повечето четириноги, тези на Spathicephalus са с бъбрековидна форма, тъй като са слети с друга двойка кухини наречени „antorbital fenestrae“.

Челюстите на S. mirus са покрити със стотици малки, длето-образни, близко разположени зъби. Всеки от тях е с диаметър на напречно сечение около 3 mm и заедно формират непрекъснат ред по горната и долната челюст. Докато тези в горната челюст са насочени директно надолу, то тези в долната челюст са наклонени леко навътре.[1]

Хранене[редактиране | редактиране на кода]

Малките зъби на Spathicephalus са били неподходящи за улов на риба. За тях се смята, че са се хранели, чрез всмукване и филтриране на водни безгръбначни.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Beaumont, E. H. и др. The cranial morphology and relationships of the aberrant Carboniferous amphibian Spathicephalus mirus Watson. // Zoological Journal of the Linnean Society 122. 1998. DOI:10.1111/j.1096-3642.1998.tb02529.x. с. 187.