StG44

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
StG44

StG44 (Sturmgewehr 44, Щурмгевер 44), известно още като МП-43 или МП-44, е първата в света щурмова пушка произведена в голяма серия и достигнала до фронта в значими количества. Притежава 2 режима на стрелба – полуавтоматичен и автоматичен. Може да води ефективна стрелба на разстояния до 300 метра.

Начало[редактиране | редактиране на кода]

Подаденото от Службата по армейско въоръжение на Вермахта (HWaA) поръчка за разработка и развитие на ново оръжие за пехотата започва с разработката на нов патрон с намалена мощност, който да има обсег на действие до 1000 метра. HWaA насочва своето внимание главно към фабриката за муниции Полте в град Магдебург. Там през 1938 година е разработен патрон 7,92х33 мм, чийто куршум с тегло от 3,7 грама развива висока начална скорост. Сключва се договор между Полте и HWaA и се провеждат многобройни експерименти с къси 7,92 мм патрони, които в края на краищата довеждат до създаването през 1941 година на патрона 7,92х33 kurz, с тегло на куршума 8,2 грама начална скорост от 694 м/с.

Съществуващите още от 1923 година изисквания за оръжие, използващо такъв междинен калибър (т.е. между патрона за карабината и пистолетния патрон) се преработват след проведени в периода 1935 – 1937 изследвания и се обобщават в създадената през 1938 концепция за леко автоматично оръжие, което да замести карабината, картечния пистолет и частично леката картечница.

Конструкция и производство[редактиране | редактиране на кода]

StG44 представлява класическо автоматично оръжие, използващо енергията на барутните газове отведени от отвор в цевта, за задвижване на газово бутало с дълъг ход, разположено над цевта, задвижващо затвор с вертикално заключване. Захранва се от двуредов пълнител разположен в долната част пред пистолетната ръкохватка. Оръжието използва фиксиран дървен приклад в който е разположена възвратната пружина. Въпреки класическия си за времето дизайн, в StG44 се срещат и някои иновации, като капачка покриваща механизма за защита от прах, която се вдига автоматично при зареждане на оръжието. Този дизайн с променени газова система и принцип на заключване на затвора, впоследствие е в голяма степен взаимстван при разработката на американската АР-10, както и нейния световноизвестен наследник М-16.

Поръчката за производство получава през 1938 година фирмата Хенел в Зул, развитието на оръжието е под ръководството на Хуго Шмайзер. Първоначално новото оръжие се нарича „автомат тежък тип“, по-късно се преименува на „автоматична карабина“. В началото на 1940 на HWaA се представя един първоначално изцяло фрезован опитен образец. По-късните образци са вече с пресови и щамповани детайли.

До края на войната са произведени общо 424 000 броя от StG44.

През август 1945 се сглобяват налични части за монтаж 50 броя от щурмовите пушки и се предават на Червената армия за техническа оценка, заедно с 10 785 листа техническа документация за производство на армейски оръжия. През октомври 1945 Хуго Шмайзер е насилствено командирован за работа в СССР, където работи по въвеждане на използваните в неговия завод технологии за металообработка. Визуалната прилика между StG44 и АК-47 дава плод на множество конспиративни теории свързващи тези два автомата. Трябва да се отбележи, че конструктивно двете оръжия са коренно различни. Споделят само някои общи черти на дизайна. А работата на Хуго Шмайзер по технологиите на производство, дава плод при разработката на модернизирания АКМ, произвеждан с щампована цевна кутия подобно на StG.

Sturmgewehr 44 – Mémorial du Souvenir, Дюнкерк
Междинен патрон за StG44 – 7.92х33 мм kurz.