Tribute

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Tribute
Албум на Яни
Записанмарт (Тадж Махал) и май (Забраненият град) 1997 г.
Издаден4 ноември 1997 г.
Жанринструментална музика, ню ейдж
Времетраене67:13
Музикален издател„Върджин Рекърдс“
Пореден албумвтори концертен
Продуцент(и)Яни
Хронология на Яни
Nightbird
(1997) 		Tribute
(1997) 		Forbidden Dreams
(1998)

Tribute (в превод: „Почит“) е вторият концертен албум и третият концертен филм на гръцкия кийбордист и композитор Яни. Албумът е издаден на компактдиск и аудиокасета през ноември, а филмът – на видеокасета през декември 1997 г. от „Върджин Рекърдс“. Записан е през март в близост до Тадж Махал в Агра (Индия) и в Забранения град в Пекин (Китай) през месец май същата година, като по време и на двата концерта композиторът свири заедно с личния си 7-членен състав, хор и 27-членен оркестър.

Албумът се класира на 1-во място в класацията за най-добър ню ейдж албум и на 21-во място в класацията „Билборд 200“ на американското музикално списание „Билборд“.[1] През март 1998 г. албумът и филмът са удостоени с платинен статут от Асоциацията на звукозаписната индустрия на Америка (RIAA) за продадени съответно един милион и 200 хиляди копия в САЩ.[2] За да разпространи албума си, композиторът изнася турнето Tribute World Tour между януари и юли 1998 г., след което кариерата му претърпява двугодишно затишие.

История и записване[редактиране | редактиране на кода]

Одеонът на Ирод Атик в Атина.

През септември 1993 г. Яни изнася три поредни концерта със своята група и Кралския филхармоничен оркестър в одеона на Ирод Атик в Атина, първият от които е записан и издаден като първия му концертен албум, Live at the Acropolis („На живо от Акропола“), който става най-продаваният албум в кариерата му, като само в САЩ са продадени над 4 милиона копия. Докато гостува на баща си в родината си след успеха на акрополските си концерти, Яни решава да свири на подобни места и смята, че би било жалко „след като стигнах толкова далеч с музиката си, да не я пренеса по целия свят“.[3] Това довежда до желанието му да организира концерти и на други исторически места, и до решението му да изнесе концерти в Индия и Китай, чието планиране според него отнема около две години и половина[4] и струва около 4 милиона щатски долара.[5]

Изглед към Тадж Махал от река Ямуна.

Концертите в близост до Тадж Махал се състоят три поредни вечери през март 1997 г. като част от честванията по повод 50-годишнината от независимостта на Индия.[5] Построена е временна концертна площадка, изградени са и временни плаващи мостове над река Ямуна от индийската армия.[5] Концертите включват светлинен дисплей, с който паметникът е осветен за първи път през нощта.[4] Концертите са посрещнати с някои протести срещу тях с довода, че осветлението и озвучителните системи ще навредят на сградата и околностите. В местния печат се появяват статии, че някои местни фермери заплашват да се самозапалят на мястото, докато не се постигне финансово споразумение между тях, индийското правителство и Яни,[6] но композиторът по-късно ги опровергава, казвайки, че са породени от политическия спор между двама местни политици, и допълва, че се е срещнал с група местни фермери и е пил чай с тях, което според него е помогнало за смекчаване на положението.[7] Върховният съд на Индия отхвърля заведено от Археологическото управление на Индия дело, целящо да отмени концертите.[6] Част от приходите са дарени за опазването на Тадж Махал, който е засегнат от дим и пещи за тухли.[8] Вторият концерт е излъчен пряко по индийската телевизия.[4] Главната загриженост на Яни е относно представянето на чисто нова музика и това дали индийската публика смята, че това, което е направил, е „подходящо и уважително към паметника“.[4]

Храмът Таймяо в Забранения град в Пекин.

Последвалите през месец май същата година концерти в Забранения град в Пекин се състоят в двора на Храма Таймяо, където за първи път в съвремието е разрешено на западен артист да изнесе концерт.[6] Проектът започва, след като Яни получава покана от Китайската национална корпорация за култура и изкуства. Преди да бъде избран Забраненият град, възможни кандидати за организирането на концертите са места до Великата китайска стена и Храма на небето. Организаторите на шоуто искат 5000 места, но се налага да се задоволят с около 4000, стотици от които са запазени за китайски правителствени лица.[6] Искането за излъчване на светлини от вътрешността на храма навън е отказано. Екипът е упътен звукът да не надвишава 40 децибела. Преди събитието Яни изнася разпродадени концерти на арени в Шанхай и Гуанджоу. По-късно през 1997 г. композиторът смята публиката от тези концерти за най-добрата в кариерата си.[6]

За турнето си наема арменския диригент Армен Анасян „на доверие“, тъй като не го е виждал да изпълнява преди. Диригентът си спомня, че е бил скептичен относно турнето: „Но истината е, че се случи. Направихме го“ – и казва, че това е „променящо живота изживяване“.

Списък с композиции[редактиране | редактиране на кода]

Компактдиск[редактиране | редактиране на кода]

№ Име Време
1. Deliverance 8:33
2. Adagio in C Minor 3:50
3. Renegade 7:14
4. Dance with a Stranger 6:45
5. Tribute 6:40
6. Prelude 2:27
7. Love Is All (текст: Памела Лин Макнийл, Дъган Макнийл; изпълнение: Ван Джонсън) 5:25
8. Southern Exposure 6:48
9. Waltz in 7/8 5:32
10. Nightingale 5:44
11. Niki Nana (We're One) (текст: Томи Стърлинг, Яни) 8:15

Видео[редактиране | редактиране на кода]

  1. Deliverance
  2. Adagio in C Minor
  3. Renegade
  4. Waltz in 7/8
  5. Tribute
  6. Dance with a Stranger
  7. Nightingale
  8. Southern Exposure
  9. Prelude
  10. Love Is All
  11. Niki Nana (We're One)
  12. Santorini

Състав[редактиране | редактиране на кода]

Музиканти[редактиране | редактиране на кода]

  • Яни – клавишни
  • Керън Бригс – цигулка, хор в Niki Nana (We're One)
  • Даниел де лос Рейес – ударни, хор в Niki Nana (We're One)
  • Педро Юсташ – флейта, сопрано саксофон, бамбуков саксофон, дудук, кена, китайска флейта, най, бас флейта, хор в Niki Nana (We're One)
  • Рик Фиерабрачи – баскитара
  • Минг Фриймън – клавишни
  • Дейвид Хъдсън – диджериду
  • Рамон Стагнаро – китара, чаранго, хор в Niki Nana (We're One)
  • Джоуъл Тейлър – барабани
  • Алфреда Джерълд – вокал, главен вокал в Niki Nana (We're One)
  • Ван Джонсън – вокал, главен вокал в Love Is All
  • Джанет Клингър – вокал
  • Кат Адамс – вокал
  • Армен Анасян – диригент, цигулка в Tribute
  • Клиф Фостър – първа цигулка, концертмайстор
  • Бет Фолсъм – цигулка
  • Джулиън Холмарк – цигулка
  • Саюри Кауада – цигулка
  • Нийл Лейт – цигулка
  • Ан Лесли – цигулка, хор в Niki Nana (We're One)
  • Уил Лоугън – цигулка
  • Джули Мец – цигулка
  • Пам Мур – цигулка
  • Шеръл Онгаро – цигулка, хор в Niki Nana (We're One)
  • Делия Парк – цигулка, хор в Niki Nana (We're One)
  • Ирина Волошина – цигулка
  • Корин Шапел – цигулка
  • Герман Маркосян – виола
  • Юджийн Мечтович – виола
  • Кати Пейнтър – виола, хор в Niki Nana (We're One)
  • Джон Кровоза – виолончело
  • Сара О'Брайън– виолончело
  • Лиза Прибаник – виолончело
  • Александър Жиров – виолончело
  • Гари Лесли – контрабас, хор в Niki Nana (We're One)
  • Ейприл Аоки – арфа
  • Шерил Фостър – обой
  • Мат Рейнълдс – валдхорна, хор в Niki Nana (We're One)
  • Джеймс Матос – валдхорна
  • Пол Клинтуърт – валдхорна
  • Дъг Лайънс – валдхорна
  • Луис Акино – трумпет
  • Кери Хюс – трумпет
  • Рич Бъркъли – тромбон
  • Дейна Хюс – тромбон, бас тромбон

Продукция[редактиране | редактиране на кода]

  • Яни – продуцент, аранжор, инженер, оркестрации
  • Антъни Стабиле – помощник-инженер
  • Томи Стърлинг – помощник-инженер
  • Пол Сарълт – мониторен инженер
  • Къртис Кели – мониторен инженер/техник
  • Джефри Марк Силвърман – оркестрации

Турнето Tribute World Tour 1998[редактиране | редактиране на кода]

Дати[редактиране | редактиране на кода]

1997 – 1998 г.

Градове[редактиране | редактиране на кода]

Вж. таблицата по-долу.

Списък с композиции[редактиране | редактиране на кода]

  • Deliverance
  • Adagio in C Minor
  • Renegade
  • Waltz in 7/8
  • Tribute
  • Dance with a Stranger
  • Within Attraction
  • Aria
  • Keys to Imagination
  • Nightingale
  • Southern Exposure
  • Marching Season
  • Nostalgia
  • Prelude/Love Is All
  • Acroyali/Standing in Motion
  • Reflections of Passion
  • Niki Nana (We're One)
  • Santorini

Екип по организирането на турнето[редактиране | редактиране на кода]

  • Бизнес мениджър: Том Паске
  • Видео режисьор/продуцент: Джордж Верас
  • Счетоводители: Даян Креймър, Пийт Дорси
  • Помощен персонал: Анда Алънсън, Ричард Алънсън

Дати на турнето[9][редактиране | редактиране на кода]

Дата Град Страна Място
17 януари 1998 г. Ню Йорк САЩ „Рейдио Сити Мюзик Хол“
24 януари 1998 г. Сакраменто „АРКО Арийна“
26 януари 1998 г. Устър „Урстърс Сентръм Сентър“
27 януари 1998 г. Филаделфия „КорСтейтс Сентър“
29 януари 1998 г. Форт Лодърдейл „Дийн Е. Смит Стюдънт Активътийс Сентър“
31 януари 1998 г. Вашингтон „Ем Си Ай Сентър“
3 февруари 1998 г. Феърборн „Ървин Дж. Нътър Сентър“
4 февруари 1998 г. Обърн Хилс „Дъ Палас ъф Обърн Хилс“
6 февруари 1998 г. Кливланд „Си Ес Ю Конвъкейшън Сентър“
7 февруари 1998 г. Бъфало „Марийн Мидленд Арийна“
8 февруари 1998 г. Питсбърг „Сивик Арийна“
10 февруари 1998 г. Сейнт Луис „Кийл Сентър“
12 февруари 1998 г. Индианаполис „Маркет Скуеър Арийна“
14 февруари 1998 г. Молийн „Дъ МАРК ъф дъ Коуд Ситийс“
17 февруари 1998 г. Ноксвил „Томпсън – Болинг Арийна“
18 февруари 1998 г. Луисвил „Фрийдъм Хол“
19 февруари 1998 г. Нашвил „Нашвил Арийна“
21 февруари 1998 г. Гранд Рапидс „Ван Андъл Арийна“
22 февруари 1998 г. Чикаго „Юнайтед Сентър“
25 февруари 1998 г. Анахайм „Ароухед Понд ъф Анахайм“
27 февруари 1998 г. Ингълуд „Грейт Уестърн Форъм“
28 февруари 1998 г. Оукланд „Оукланд Арийна“
19 март 1998 г. Тълса „Тълса Кънвеншън Сентър“
20 март 1998 г. Финикс „Америка Уест Арийна“
22 март 1998 г. Рино „Лолър Ивентс Сентър“
24 март 1998 г. Сакраменто „АРКО Арийна“
25 март 1998 г. Сан Хосе „Сан Хосе Арийна“
27 март 1998 г. Солт Лейк Сити „Делта Сентър“
28 март 1998 г. Лас Вегас „MGM Гранд Гардън Арийна“
29 март 1998 г. Сан Диего „Сан Диего Спортс Арийна“
3 април 1998 г. Портланд „Роуз Гардън Арийна“
4 април 1998 г. Споукан „Споукан Арийна“
5 април 1998 г. Сиатъл „КийАрийна“
6 април 1998 г. Ванкувър „Дженъръл Моутърс Плейс“
9 април 1998 г. Едмънтън „Едмънтън Колъсиъм“
10 април 1998 г. Калгари „Канейдиън Еърлайнс Садълдоум“
12 април 1998 г. Денвър „Макникълс Спортс Арийна“
18 април 1998 г. Линкълн „Боб Девани Спортс Сентър“
19 април 1998 г. Вали Сентър „Канзас Колъсиъм“
21 април 1998 г. Милуоки „Брадли Сентър“
22 април 1998 г. Мадисън „Дейн Каунти Колъсиъм“
23 април 1998 г. Дълют „Дълют Ентъртейнмънт Кънвеншън Сентър“
25 април 1998 г. Уинипег „Уинипег Арийна“
26 април 1998 г. Фарго „Фаргодоум“
18 май 1998 г. Остин „Франк Уъруин Сентър“
26 май 1998 г. Юнивърсити Парк „Брайс Джордън Сентър“
2 юни 1998 г. Рочестър, Ню Йорк
7 юни 1998 г. Бостън „ФлийтСентър“
8 юни 1998 г. Хартфорд „Хартфорд Сивик Сентър“
12 юни 1998 г. Атланта „Кока-Кола Лейкуд Амфитиътър“
13 юни 1998 г.
14 юни 1998 г. Синсинати „Дъ Краун“
20 юни 1998 г. Чикаго „Юнайтед Сентър“
23 юни 1998 г. Сиракюз „Онондага Каунти Уор Мемориъл“
26 юни 1998 г. Юниъндейл, Ню Йорк „Насау Ветерънс Мемориъл Колъсиъм“
30 юни 1998 г. Монреал „Молсън Сентър“
3 юли 1998 г. Квебек „Колизе дьо Кебек“
5 юли 1998 г. Хамилтън „Копс Колъсиъм“

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Top Video Sales // Билборд (52). 27 декември 1997 г. с. 74.
  2. ↑ Gold & Platinum – RIAA // Асоциация на звукозаписната индустрия в Америка. Посетен на 1 май 2024 г. (на английски)
  3. ↑ Стейси Дженъл Смит. Singer gains insights in India, China // „Фремънт Трибюн“. 21 ноември 1997 г. Посетен на 29 април 2024 г. (на английски)
  4. ↑ а б в г New Yanni Album Took a World of Work // „Орландо Сентинъл“. 5 декември 1997 г. Посетен на 29 април 2024 г. (на английски)
  5. ↑ а б в Джонатън Карп. Yanni Detractors Say Concerts Sound Ominous for Taj Mahal // „Уолстрийт Джърнъл“. 20 март 1997 г. Посетен на 29 април 2024 г. (на английски)
  6. ↑ а б в г д Хенри Чу. Yanni Opens the Door to the Forbidden City // „Лос Анджелис Таймс“. 30 май 1997 г. Посетен на 29 април 2024 г. (на английски)
  7. ↑ Ан Хоузиър. Yanni on the spot // „Лас Вегас Сън“. 27 март 1998 г. Посетен на 29 април 2024 г. (на английски)
  8. ↑ Taj Mahal can weather Yanni concert // „Аризона Рипъблик“. 15 март 1997 г. Посетен на 29 април 2024 г. (на английски)
  9. ↑ Yanni 1998 Tour Dates // setlist.fm. Посетен на 29 април 2024 г. (на английски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Tribute (Yanni album) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Tribute&oldid=12220006“.