Volkswagen Type 2 (T3)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Volkswagen Transporter (T3)
Други имена Volkswagen Transporter/Caravelle (Европа и Австралия)
Volkswagen T25 (Обединеното кралство)
Volkswagen Vanagon (Северна и Южна Америка)
Volkswagen Microbus (Южна Африка)
Марка Фолксваген
Произвеждан май 1979 – юни 2002 г.
Сглобяван в Flag of Germany.svg Хановер, Германия
Flag of Austria.svg Грац, Австрия
Flag of South Africa.svg Ютънхах, РЮА
Предходен модел Volkswagen Transporter (T2)
Наследник Volkswagen Transporter (T4)
Клас лекотоварен автомобил
Задвижване
Двигател 1.6 L H4 (бензин, въздушно охлаждане)
1.9 L H4 (бензин, с водно охлаждане)
2.0 L H4 (бензин, въздушно охлаждане)
2.1 L H4 (бензин, с водно охлаждане)
2.3 L I5 (бензин, с водно охлаждане)
2.5 L I5 (бензин, с водно охлаждане)
2.6 L I5 (бензин, водно охлаждане)
1.6 L I4 (дизел)
1.7 L I4 (дизел)
Мощност 50 – 112 к.с.
37 – 82 kW
Положение на двигател задно разположен
Задвижване задвижване на задните колела или задвижване на четирите колела
Скоростна кутия 4-степенна ръчна
5-степенна ръчна
3-степенна автоматична
Други характеристики
Платформа Фолксваген Транспортер
Купе 3-врат ван
3-врат пикап
Междуосие 2,461 mm / 2,456 mm
Дължина 4,569 mm
Ширина 1,844 mm
Височина 1928 mm
1735 mm (Carat)
2,055 mm (Кемпер)
2,085 mm (GL Syncro)
Volkswagen Transporter (T3) в Общомедия

Фолксваген Т3 (Volkswagen T3) е третото поколение на Фолксваген Транспортер и се продава под различни наименования по целия свят, като например Transporter или Caravelle в Европа, Microbus в Южна Африка и Vanagon в Северна и Южна Америка. Той е по-голям и по-тежък от своя предшественик Т2.

Т3 се произвежда в Германия от 1979 до 1990 година като предназначението му е предимно за пощенските служби и немската армия. Повечето екземпляри със задвижване на всички колелета, които са произведени, са построени от компанията Puch в Грац, Австрия. За южноафриканския пазар производството на Т3 продължава до лятото на 2002 г. в град Ютънхах. Третото поколение на Transporter е последното със задно разположен двигател.

История[редактиране | редактиране на кода]

Следвайки предшественика си-T2, T3 първоначално използва двигатели с въздушно охлаждане, но в последствие са преоборудвани с водно. Версиите произвеждани в Южна Африка използват пет цилиндров двигател на Ауди.

Фолксваген предлагат „Westfalia camper“ или просто кемпер версия на T3 с много функции, като хладилник, мивка и печка и типичният за кемперите изскачащ люк на покрива.

Екземплярите построени между 1979 и 1985 година имат кръгли фарове и хромирани стоманени брони с пластмасови накрайници. При моделите с въздушно охлаждане (от 1979 г. до средата на 1983 г.) липсва долната решетка, която стои пред радиатора, за разлика от тези с водно охлаждане. През 1986 година Т3 търпи основни промени, които включват различен оборотомер, различни тъкани и материали, използвани за направата на интериора, преработена климатична система, по-голям водно охлаждан двигател с по-усъвършенствана система за управление, разработени нови видове трансмисии, включително и Syncro системата, представляваща задвижване на всички колелета. Външните промени се състоят в смяната на кръглите с правоъгълни фарове (не всички модели търпят тази промяна) и повече избори за цвят. Алуминиевите джанти, заедно с по-големи и квадратни пластмасови брони с тапицерия по вертикалните прагове стават допълнителни опции. За моделните години от 1990 и 1991 г., се въвежда версията „Carat“ (Карат), която включва всички налични опции на разположение, освен кемпер версията и Syncro системата.

Някои модели от 1979, 1980 и 1981 година имат осем напречно заварени метални ламела, покриващи вентилационните отвори на двигателя зад задните прозорци. Всички следващи модели са с черна пластмасова решетка.

През 1980-те години армията на САЩ и военновъздушните сили на Германия използват T3 с административна (не с тактическа) цел. В армията се води като „лек камион с търговска цел“.

Порше създава модел под името B32 с ограничено количество (лимитирана версия). Той представлява ван на основата на луксозната (Карат – „Carat“) версия и е оборудван с 3,2-литров двигател от Carrera-та възпроизвеждащ 228 к.с.(170 kW). Първоначално моделът бива създаден, за да спомогне осъществяването на тестовете, които Порше прави в Алжир. Само десет бройки били създадени и били продадени на специално избрани от Порше клиенти. Компанията използва своето произведение като личен автомобил за бързо превозване на персонал. Максималната скорост, която успява да развива е около 217 km/h, макар че от Порше твърдят, че е за предпочитане да се приема 187 km/h тъй като това е максималната скорост с девет човека в автомобила и също така пуснат климатик, който също оказва влияние върху използването на пълния потенциал на двигателя.

Тунинг компанията Йотингер („Oettinger“) разработва боксерова 6-цилиндрова версия, която е наречена WBX6. Двигателят е взаимстван от „Wasserboxer“ (който по начало е 4-цилиндров боксерен) и има много общи черти с него. Оказва се, че пускането му на пазара е по-трудно от очакваното, тъй като Фолксваген решават, че няма да продават тази версия и затова Йотингер си купуват права, за да може WBX6 да излезе наяве.

Характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Volkswagen T3 1981, с въздушно охлаждане

Двигателят и трансмисията са монтирани много ниско в задната част на конструкцията, и също така има много по-големи дискови спирачки отпред от предшественика си, и барабанни отзад. Теглото върху осите е почти еднакво на предния и задния край. За разлика от T2, T3 се предлага с удобства като сервоусилвател на волана, климатик, електрически ключалки, електрически контролирани и отопляеми огледала и светлина над жабката (повечето от които стават стандартно оборудване в по-късните модели).

Тристепенната автоматична скоростна кутия, с която бива оборудван T3 e 090/010 същата, която и Ауди използва, за задвижването на някои от моделите си.

4-степенната ръчна (механична) скоростна кутия 091 е с олекотен корпус от алуминиева сплав. От 1983 г. като опция се появява и 5-степенна, която стандартно се монтира на моделите със задвижване на всички колелета (Syncro). 

Резервната гума се намира под предната част на микробуса (тъй като двигателят е отзад), точно до радиатора .

Двигатели[редактиране | редактиране на кода]

Двигател „Wasserboxer

Благодарение на разположението на двигателя си, T3 има почти равномерно разпределение на теглото (50/50). Първоначалните двигатели с въздушно охлаждане били доста скъпи за производство и имали известни проблеми с издръжливостта. Тогава от Фолксваген решават, че трябва да ги заменят с четирицилиндровите редови двигатели на Голф, но цената за приспособяването им към купето на T3 щяла да им струва скъпо и това ги накарало да обновят четирицилиндровите боксери. Била изработена нова конструкция, която била отхвърлена, тъй като желанието им било да бъде евтин и надежден, а достигането на по-високи обороти не било от такова важно значение. Новият 1,9-литров „Wasserboxer“ (с водно охлаждане) също бива използван в някои от моделите на Фолксваген като например Фолксваген Гол, който тогава все още разчита на въздушно охлаждане.

Бензинови[редактиране | редактиране на кода]

Между годините 1979 и 1991 съществуват четири основни разновидности бензинови двигатели, с няколко вариации. Всички били с горно разположени клапани(OHV) и хоризонтално разположени 4 цилиндъра. Наличните варианти на двигателя са различни за различните региони, за които са се произвеждали. Също така се предлага и 6-цилиндровата версия на Йотингер(„Oettinger“)-WBX6.

  • Въздушно охлаждани (1979 – 1982 г.) (подобно на Porsche 914 )
    • 1,6 л (1584 куб. см; 50 к.с./37 kW) (сериен номер-CT или CZ) еднокамерен карбуратор Solex 34 PICT-4 (не се предлага в Съединените щати)
    • 2 л (1970 куб. см; 70 к.с./51 kW) (Сериен номер CU или CV) двукамерен карбуратор Solex 34 PDSIT-2/3 или инжекционна система Bosch L-Jetronic в моделите произвеждани между 1980 и средата на 1983 година.
  • Водно охлаждани-Wasserboxer (след 1983 г.)
    • 1,9-литрови двигатели:
      • 1,9 л (1913 куб. см; 83 к.с./61 kW) (Сериен номер DH) инжекционна система Digital Jetronic/Digijet; двигателят е оборудван в моделите от средата на 1983 до 1985 година.
      • 1,9 л (1913 куб. см; 60 к.с./44kW) (Сериен номер DF) 8.6:1 компресия, карбуратор 34-PICT.
      • 1,9 л (1913 куб. см; 78 к.с./57 kW) (Сериен номер DG) 8.6:1 компресия, двукамерен карбуратор 2E3 или 2E4. 
      • 1,9 л (1913 куб. см; 55 к.с.) (Сериен номер EY) 7.5:1 компресия, карбуратор 34-PICT.
      • 1,9 л (1913 куб. см; 90 к.с./66 kW) (Сериен номер GW) 8.6:1 компресия, система за впръскване на гориво-Bosch Digijet.
    • 2,1-литрови двигатели:
      • 2,1 л (2109 куб. см; 95 к.с./70 kW) (Сериен номер MV). Този двигател използва по-усъвършенствана запалителна система известна като Bosch „Digifant“, която вече управлява електронно запалването и разпределението на гориво.
      • 2,1 л (2109 куб. см; 92 к.с./69 kW) (Сериен номер SS) 9:1 компресия, Bosch „Digifant“.
      • 2,1 л (2109 куб. см;112 к.с./82 kW) (Сериен номер DJ) 10.3:1 компресия, система Digijet, вариацията е предназначена само за европейския пазар и по-конкретно за страните не изискващи катализатор.

Боксеровият двигател с водно охлаждане („Wasserboxer“) е с алуминиеви корпус, цилиндрова глава и бутала, а коляновия вал се изработва от кована стомана. Този, както и всички други боксерови двигатели на Фолксваген имат разпределителен вал, задвижван от зъбни колелета. Двигателят използва бутала, чиято горна част не е плоска, а е вдлъбната навътре и по този начин процесът на горене се извършва в по-голяма зона, което дава своето влияние върху работния капацитет.

Преминаването към боксерови двигатели с водно охлаждане, Фолксваген правят през средата на 1983 г. Втората генерация, произвеждана в Бразилия до 2013 г., претърпява също промени като вече са с 4-цилиндрови редови двигатели с водно охлаждане и предно разположен радиатор от 2005 година нататък.

6-цилиндров боксер на Йотингер (WBX6)
  • WBX6 на Йотингер/Oettinger (инжекцион)
    • 3,2 л (3164 куб. см; 165 к.с.) 
    • 3,7 л (3664 куб. см; 180 к.с.) 

Шестцилиндровият двигател, използван във версията на Йотингер-WBX6, е разработен от компаниите Фолксваген и Йотингер предназначен за експлоатация в третата генерация на Фолксваген Транспортер (VW Transporter). Когато Фолксваген изоставя проекта, Йотингер поема дизайна, преработва го и го пуска на пазара. 6-цилиндровия двигател има много общи части с четирицилиндровия (Wasserboxer) и като цяло споделят един и същ принцип на работа.

Дизелови двигатели[редактиране | редактиране на кода]

За разлика от бензиновите двигатели, които всички са боксерови, дизеловите двигатели са само 4-цилиндрови редови.

  • 1,6 л (1588 куб. см; 50 к.с. / 37 kW) (Сериен номер CS) – Атмосферен (без принудително пълнене/без турбокомпресор).
  • 1,6 л (1588 куб. см; 70 к.с. / 51 kW) (Сериен номер JX) – Турбокомпресор/Турбомотор.
  • 1,7 л (1715 куб. см; 57 к.с. / 42 kW) (Сериен номер KY) – Атмосферен.

Американски варианти на модела[редактиране | редактиране на кода]

Фолксваген Ванагон Волфсбург версия от 1988 г.
Интериор на Фоксваген Ванагон от 1991 г.

Фолксваген Ванагон(Vanagon) е наименованието което има Фолксваген Транспортер в Северна и Южна Америка. Оборудван е с поливинилови седалки и така наречения „спартански“ интериор. По-високите нива на оборудване, като „Vanagon L“, предлагат седалки от по-висококачествен плат, различни и по-скъпи интериорни панели и допълнителен вентилатор за арматурното табло. „Vanagon GL“ от своя страна предлага още повече опции и екстри, с които може да се сдобие потребителя, някои от които са калъфа за волан с обшивка, който допринася едновременно както за комфорт при шофиране, така и гарантира за по-дългия му живот и по-късно износване. Подлакътниците, стоящи между двете предни седалки също не са за подценяване, когато говорим за удобство. Последното ниво на оборудване на автомобила се нарича „Westfalia“, представляващ кемпер с подвижен (повдигащ се) таван. Той съществува в две основни версии: "Campmobile" версия с вградена кухня, оборудвана с хладилник, печка с два газови котлона и мивка от неръждаема стомана, и "Weekender"(„Уикенд“) версия, при която отсъства наличието на хладилник, печка и мивка, но има шкаф с няколко чекмеджета, малък фризер, работещ на 12 V и малка по размер мивка, всичко това обединено в едно. През 1984 г. излиза Волфсбург(„Wolfsburg“) версия на модела, където най-отзад стои цяла задна седалка (тип „пейка“) и по средата са монтирани две отделни седалки, гледащи напред. Под задната седалка, която се сгъва и се превръща в легло, има отделение за съхранение и нагревател.

Моделите със задвижване на всички колелета („Syncro“) са произвеждат в ограничени количества от 1985 до 1992 г., като се правят от компанията Щаер-Даймлер-Пух („Steyr-Daimler-Puch“) в Грац, Австрия с къса база и разпределение на теглото между предния и задния мост 48/52.

Моделите от 1980 г. до 1985 г. се характеризират с кръгли фарове, а след това се появяват и по-малките квадратни.

Третата генерация на VW Transporter (T3) бива заместена от своя наследник (Т4) на американския пазар през 1993 г.

Южноафрикански модели[редактиране | редактиране на кода]

Производството на Т3 продължава в Южна Африка до юни 2002 г., тъй като доставките на части започват да се превръщат в проблем и заводът е принуден да прекрати продукцията. През 1991 г. Южноафриканската версия на модела претърпява фейслифт. При моделите с 5-цилиндрови двигатели пода на багажника е повдигнат, за да може да се побере двигателя, тъй като се оказва по-висок. Вътрешните промени включват изцяло претапицирано табло от плат и актуализирано управление на вентилацията, управлявано вече от кръгли, въртящи се копчета, а не от плъзгащи се лостчета. Монтирани са както двойни кръгли фарове, така и двойни правоъгълни, заедно с това отпред имаме решетка, обхващаща цялата широчина на буса и поставена малко по-ниско в сравнение с американските и европейските модели. Друга основна разлика са по-големите задни, странични прозорци, които успяват да му дадат прякор „Big Window“ („Голям прозорец“) и по този начин започват да го наричат и да го отличават от другите версии.

„Wasserboxer“ двигателите са заменени с по-мощни и по-надеждни 5-цилиндрови мотори на Audi. Първоначално през 1991 г. излизат с 2,5-литров двигател с директно впръскване на гориво („инжекцион“), но по-късно, през 1997 г., бива заменен с 2,6-литров с подобрена система за впръскване на горивото, 5-степенна скоростна кутия, два вида 15-инчови алуминиеви джанти и по-големи предни дискови спирачки. Малко по-слабата версия на двигателя е 2,3-литрова (1995 – 2002 г.) и е оборудвана с 4-степенна скоростна кутия. Последният T3 се произвежда на 16 юни 2002 г. в град Ютънхах, РЮА, който компанията решава да направи златен на цвят и иска да запази в свой собствен център за изложби на автомобили, който за първи път отваря врати през 2004 година, но за нещастие автомобилът участва в инцидент, където по време на неговото превозване през ноември 2006 година от изложение в Кейптаун се преобръща и бива бракуван.[1]

5-цилиндрови Audi двигатели (инжекцион)
  • 2,3i (2309 куб. см; 120 к.с./90 kW) – сериен номер AFU
  • 2,5i (2480 куб. см; 136 к.с./100 kW) – сериен номер AAY
  • 2,6i (2553 куб. см; 136 к.с./100 kW) – сериен номер ADV

Общо около 45 двигателя „WBX6“ са били внесени в Южна Африка.

Общият брой на произведените в Южна Африка T3 със система за задвижване на всички колелета („Syncro“ система) е 89 и са произведените между 1991 и 1992 г.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Volkswagen Type 2 (T3)“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.