Yersinia pestis
| Yersinia pestis | ||||||||||||||
 Сканиращ електронен микроскоп, показващ колония от бактерии Yersinia pestis в предната част на червото на инфектирана бълха | ||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||
| ||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||
| Yersinia pestis в Общомедия | ||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Yersinia pestis (преди Pasteurella pestis) е грам-отрицателна, неподвижна бактерия с пръчковидна форма и без спори. Тя е факултативен анаеробен организъм, който може да инфектира хората чрез бълхата Xenopsylla cheopis. Причинява болестта чума, която приема три основни форми: пневмонична, септицемична и бубонна.
И трите форми са били отговорни за епидемии с висока смъртност през човешката история, включително Чумата на Юстиниан през VI век, Черната смърт, която отнела живота на поне една трета от европейското население между 1347 и 1353 г. и Третата пандемия, понякога наричана Модерната чума, която започнала в края на XIX век в Китай и се разпространила чрез плъховете на параходите и отнела живота на почти 10 милиона души.
Тези чуми може би са произлезли от Централна Азия и са били пренесени на запад по търговските пътища. Но изследвания през 2018 г. намерили доказателства за патогена в древна шведска гробница, който може да е бил причина за това, което е било описвано като неолитния упадък около 3000 пр. Хр., който намалява европейското население значително. Това може да означава, че Yersinia pestis може да е произлязла от Европа от културата Кукутени-Трипилия вместо от Азия.
Yersinia pestis е била открита през 1894 г. от Александре Йерсин, швейцарски/френски лекар и бактериолог от института „Пастьор“, по време на епидемия от чума в Хонг Конг.[1][2] Китасато Шибасабуро, обучен в Германия японски бактериолог, който практикувал методологията на Кох, също е бил ангажиран по време на откриването на причинителя на чумата.[3] Но Йерсин е бил този, който е свързал чумата с Yersinia pestis. Преди името ѝ е било Pasteurella pestis, но е преименувана на Yersinia pestis през 1944 г.
Всяка година Световната здравна организация все още докладва за хиляди случаи на чума, въпреки че с подходящо антибиотично лечение прогнозата за жертвите сега е много по-добра.[4] По време на Виетнамската война е имало пет до шест пъти увеличение на случаите, вероятно поради нарушаването на екосистемите и близостта между хора и животни. Чумата сега се среща често в Африка на юг от Сахара и Мадагаскар, райони които сега са отговорни за над 95% от документираните случаи. Чумата също има пагубен ефект върху нечовешки бозайници.[5] В Съединените щати, бозайници като черноопашатото прерийно куче и застрашения чернокрак пор са под заплаха.
Основни характеристики[редактиране | редактиране на кода]
Yersinia pestis е неподвижна, пръчковидна, факултативна бактерия с биполярно оцветяване (което и придава вида на безопасна игла), която произвежда антифагоцитозен слой от слуз.[6] Подобно на другите Yersinia видове, тя дава отрицателни тестове за уреаза, лактозна ферментация и индол.[7] Най-близкият ѝ родственик е стомашночревния патоген Yersinia pseudotuberculosis, а Yersinia enterocolitica е по-далечен.
Патогенеза и имунитет[редактиране | редактиране на кода]
В градските и силватичните (горските) цикли на Yersinia pestis по-голямата част от разпространението се осъществява между гризачи и бълхи. В силватичния цикъл гризачът е див, а в градския цикъл гризачът е основно кафявия плъх (Rattus norvegicus). В допълнение Yersinia pestis може да се разпространява от градската среда и обратно. Предаването на хора обикновено е чрез ухапване от инфектирана бълха. Ако болестта е прогресирала до пневмонична форма, хората могат да разпространяват бактерията на други чрез кашляне, повръщане и евентуално кихане.
Преносители[редактиране | редактиране на кода]
Няколко вида гризачи служат като основен преносител на Yersinia pestis в природата. В степите основният преносител се смята, че е мармотът. В Западните Съединени щати няколко вида гризачи се смятат за преносители, но очакваните динамики на болестта не са намерени в нито един от тях. Познати са няколко вида гризачи, които имат променлива устойчивост, което може да доведе до състояние на асимптоматичен преносител.[8] Има доказателства за това, че бълхи от други бозайници имат роля в избухването на епидемии от чума при хората.
Липсата на знание за динамиките на чумата при бозайниците важи и за податливите гризачи като черноопашатото прерийно куче (Cynomys ludovicianus), при което чумата може да причини колапс на колонията, което води до масивен ефект при прерийните хранителни мрежи.[9] Но динамиките на пренасяне на прерийното куче не следват тези на бълхите.[10]
В други региони на света преносителят на инфекцията не е ясно идентифициран, което усложнява превенцията и програмите за ранно предупреждение. Такъв пример е имало при избухването на епидемия в Алжир през 2003 г. Домашните котки са податливи на чумата. Техните симптоми са подобни на тези при хората. Котките, инфектирани с чума, могат да инфектират хората чрез ухапване, одраскване, кашляне или кихане.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Yersin, Alexandre. La peste bubonique à Hong-Kong // Annales de l'Institut Pasteur 8. 1894. с. 662–667.
- ↑ [100 years after the discovery of the plague-causing agent--importance and veneration of Alexandre Yersin in Vietnam today] // Immunitat und Infektion 22 (2). April 1994. с. 72–5.
- ↑ Was Shibasaburo Kitasato the co-discoverer of the plague bacillus? // Perspectives in Biology and Medicine 16 (2). 1973. DOI:10.1353/pbm.1973.0034. с. 292–307.
- ↑ Plague // WHO. Посетен на 2022-08-03. (на английски)
- ↑ CDC, "The Plague", Centers for Disease Control and Prevention, Oct. 2017
- ↑ Collins FM. Pasteurella, Yersinia, and Francisella. In: Baron's Medical Microbiology. 4th. Univ. of Texas Medical Branch, 1996. ISBN 978-0-9631172-1-2. (на английски)
- ↑ The Prokaryotes: A Handbook on the Biology of Bacteria: Volume 6: Proteobacteria: Gamma Subclass. Berlin, Springer, 2005. ISBN 978-0-387-25499-9. (на английски)
- ↑ The natural history of plague and psittacosis // Public Health Reports 72 (8). August 1957. DOI:10.2307/4589874. с. 705–19.
- ↑ A plague epizootic in the black-tailed prairie dog (Cynomys ludovicianus) // Journal of Wildlife Diseases 42 (1). January 2006. DOI:10.7589/0090-3558-42.1.74. с. 74–80.
- ↑ Classic flea-borne transmission does not drive plague epizootics in prairie dogs // Proceedings of the National Academy of Sciences of the United States of America 103 (16). April 2006. DOI:10.1073/pnas.0510090103. с. 6236–41.
|
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Yersinia pestis в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |