Solar Impulse
Solar Impulse („Слънчев импулс“) (официалното наименование на прототипа е HB-SIA) е европейски проект по създаването на самолет, използващ изключително енергията на слънцето чрез трансформирането ѝ в електрическа енергия посредством слънчеви батерии – панели, монтирани на плоскостите на крилата. Разработката е по инициатива на швейцарците Бертран Пикар (Bertrand Piccard) и Андре Боршберг (André Borschberg) в сътрудничество с Федералната политехника на Лозана (L'École polytechnique fédérale de Lausanne).
Това е първият в света пилотиран самолет, който е способен да лети благодарение само на слънчева енергия неограничено дълго във времето, т.е. да продължава да лети и през нощта (когато слънчевите панели не произвеждат електричество), като съхранява електрическата енергия в акумулатори и набира височина през деня.
Прототипът на Solar Impulse е предназначен да пропагандира възможностите на алтернативната енергетика, като осъществява продължителен полет. Представен е пред публика на 26 юни 2009 г. от известния швейцарски пилот на въздушни балони Бертран Пикар. Първият полет е проведен на 3 декември 2009 г. и последващите изпитания са проведени в авиобаза Дюбендорф.
История на проекта[редактиране | редактиране на кода]
Бертран Пикар инициира проекта Solar Impulse през ноември 2003 г., след като е направено проучване за осъществимост, в партньорство с École Polytechnique Fédérale в Лозана. Към 2009 г. самолетът е сглобен от мултидисциплинарен екип от 50 инженери и технически специалисти от шест страни, подпомаган от около 100 външни консултанти и 80 технологични партньори. Проектът е финансиран от редица частни фирми и физически лица, като е получил и около 6 млн. швейцарски франка от правителството на Швейцария.
Конструкция[редактиране | редактиране на кода]
Конструкцията на проекта Solar Impulse е моноплан, горноплощник с четири броя двигатели, задвижвани от електрическа енергия. От данните за диаметъра на въздушните винтове може да се предположи, че оборотите на въртене са сравнително ниски. Самолетът е едноместен с теснофюзелажен корпус и велосипедна схема на колесника. Крилото е с размах 63 m (сравнимо с това на Еърбъс A340). На крилото са монтирани допълнителни опори за защита от допир на крилото със земята при ниски скорости на движение. Предвидено е при излитане самолетът да бъде съпровождан от техници на електрически велосипеди, до достигане на устойчиво хоризонтално състояние от действието на подемната сила при скоростта за излитане. Слънчевите панели зареждат акумулатори, с които се задвижват четирите електродвигатели и зареждат акумулаторните батерии. На практика полетът се осъществява без никакви въглеродни емисии, отделяни при изгарянето на горивата. Масата на летателния апарат е 1600 kg, и крайцерската скорост е 70 km/h при денонощен полет.
Технически данни на прототипа HB-SIA[редактиране | редактиране на кода]
| Височина на полета | 8500 m | |
| Максимално полетно тегло | 2000 kg | |
| Номинално тегло | 1600 kg | |
| Крайцерска скорост | 70 km/h | |
| Скорост на излитане | 35 km/h | |
| Размах на крилата | 63,40 m | |
| Площ на крилото | 200 m² | |
| Дължина | 21,85 m | |
| Височина | 6,40 m | |
| Двигатели | четири електрически двигателя | 7,35 kW/10 hp |
| четири въздушни винта | диаметър 3,5 m | |
| 4 x 21 kWh Li-Po акумулатори | Тегло | 450 kg |
| съотношение тегло-мощност | 200 Wh/kg ≙ 720 kJ/kg | |
| Слънчеви батареи, кпд | 11 628 монокристали | 22,5% |
Пръв продължителен полет[редактиране | редактиране на кода]
На 7 – 8 юли 2010 г. прототипът HB-SIA извършва първия 26-часов полет[1]. Пилотираният от Андре Боршберг самолет излита в 6:51 h сутринта (UTC +2) от летището в Пайерн (Payerne), Швейцария. След 26 часа полет самолетът се връща на летището на следващата сутрин в 9:00 h местно време. По време на полета е достигната максималната височина на полета 8700 m, с което е установен рекорд за полет на летателен апарат със слънчеви панели. С този полет е установен и световен рекорд за продължителност на полета от 26 часа на подобни апарати. С полета се доказва, че 12 000 слънчеви елементи в батерията зареждат акумулаторите през деня и енергията е достатъчна и за полет през нощта. Практически едноместният самолет с този полет доказа теоретичната възможност самолетът да остане във въздуха толкова дълго, колкото е необходимо. Произведената електрическа енергия през деня позволява да се достигне до височината на практическия таван на самолета, а през нощта да се използва набраната височина за по-нисък разход на енергия чрез планиране.
Първият трансконтинентален полет от 2500 km Solar Impulse извършва през май-юни на 2012 г. Маршрутът на полета е излитане от Пайерн и приземяване на международното летище в Рабат-Сале в Мароко. Самолетът се пилотира от Пикар и Боршберг. Предварително разчетният курс на полета е променен поради неблагоприятни полетни условия. Поради сложността на метеорологичната обстановка, прелитането от Централна Европа до Северна Африка, без да се смята престоят на земята, е осъществено за около 36 часа. [2]
HB-SIB (Solar Impulse-2)[редактиране | редактиране на кода]
HB-SIB е швейцарско регистрационно обозначение на втория самолет Solar Impulse-2. Официалното представяне на самолета е на 9 март 2014 г. на летището в град Пайерн в Швейцария. За трансконтинентални и трансокеански полети е поставено по-съвършено навигационно оборудване и е осигурено поддържане на постоянно налягане в пилотската кабина. Кабината е увеличена съществено по обем в сравнение с тази на първия самолет за осигуряване на комфортен продължителен престой на пилота на борда. Напълно е преработена конструкцията и е създадено ергономично пилотско кресло, облегалката на което може да се привежда в хоризонтално положение и позволява да се спи на борда на самолета.
Размах на крилото на Solar Impulse-2 е 72 m, малко по-голямо от размаха на крилото на най-големия пътнически самолет в света Airbus A380. Оборудването на кабината, в това число и кислородното, осигурява полет на височина 12 000 m. Реално самолетът може да се издигне на 8500 m, а четирите електромотора обезпечават обща мощност от 70 hp. Новото в конструкцията са вградените нов тип акумулатори, по-леки от литиевите, използвани в първия проект. Общото тегло на самолета е 2300 kg.
Околосветски полет[редактиране | редактиране на кода]
На 9 март 2015 г. от столицата на Обединените арабски емирства Абу Даби в 07:12 h местно време Solar Impulse-2 започна околосветския си полет [2][3]. Маршрутът е разделен на 12 участъка с приземяване в Маскат, Ахмадабад, Варанаси, Мандалай, Чунцин, Нанкин, на Хавайските острови, във Финикс и Ню-Йорк. Точните места на кацания след Ню-Йорк още не са определени.[4] За двата най-дълги участъка от прелета (от Китай до Хавай и от Ню-Йорк до Европа или Северна Африка) ще са необходими около 120 часа непрекъснат полет[5][6].
През юли 2015 г. става известно, че вследствие на повреда на акумулаторите от прегряване по пътя от Япония до Хаваите самолетът трябва да прекъсне околоземния си полет[7]. Мисията се възобновява през втората половина на април 2016 г.[8] – на 21 април 2016 г. Solar Impulse 2 започва деветия етап от околосветското си пътешествие, като излита от летището Kalaeloa на Хаваите, за да кацне след тридневен полет в Маунтин Вю, Калифорния[9].
На 26 юли 2016 г. околосветският полет завършва успешно в началната си точка – летището на Абу Даби.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Paur, Jason. Solar Airplane to Fly Through the Night (Tonight!) // Wired News, 7 июля 2010 года.
- ↑ а б „Солнцелет-2“ отправился в свое первое кругосветное путешествие // NEWSru.co.il, 9 марта 2015. Посетен на 9 март 2015.
- ↑ Solar Impulse plane set to end first leg of epic flight
- ↑ www.solarimpulse.com // Архивиран от оригинала на 2015-07-02. Посетен на 2015-03-12.
- ↑ www.solarimpulse.com
- ↑ www.solarimpulse.com // Архивиран от оригинала на 2015-03-11. Посетен на 2015-03-12.
- ↑ Полетът прекъсва до пролетта на 2016
- ↑ Solar Impulse направи пробен полет
- ↑ Solar Impulse 2 започна деветия етап от околосветското си пътешествие
| Уикипедия разполага с Портал:Авиация |
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Solar Impulse в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |