Аведис Ахаронян

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Аведис Ахаронян
Աւետիս Առաքելի Ահարոնյան
арменски общественик
Роден
Починал
20 март 1948 г. (82 г.)
ПогребанПер Лашез, Париж, Франция

Етносарменци[1]
РелигияАрменска апостолическа църква
Учил вЛозански университет[1]
Парижки хуманитарен факултет[1]
ПартияАрменска революционна федерация[1]
Семейство
Подпис
Аведис Ахаронян в Общомедия

Аведис Ахаронян (на арменски: Ավետիս Ահարոնյան, изписвано до 1920 година: Աւետիս Ահարոնեան) е арменски политик, писател, общественик и революционер, деец на Арменското национално движение.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Аветис Ахаронян е роден през 1866 година в Ъгдър, Ереванска губерния, тогава част от Руската империя. Началното си образование получава от майка си Зардар, след което няколко години преподава в училище. По-късно следва история и философия в Лозанския университет. Там се среща с редактора на вестник „Дрошак“ („Трошаг“, Знаме) Кристапор Микаелян и започва да пише статии в него. След като завършва през 1901 година записва литература в Сорбоната.

През 1902 година се завръща в Кавказ и става ръководител на Нарсисианското училище и главен редактор на вестник „Моурж“ (Чук). През 1909 година е арестуван от Руската царска власт и е затворен в Метаки, където сериозно заболява. След като дарява 20 000 рубли е освободен и бяга в Европа.

Завръща се в Кавказ през 1917 година и става председател на Арменския национален съвет, който обявява независимостта на Демократическа република Армения на 27 май 1918 година, след което в Батуми подписва договор с Османската империя. През 1919 година заедно с Богос Нубар е ръководител на арменската делегация на Парижката мирна конференция. През 1920 година подписва Севърския договор, който формулира съвместната идея за бъдещето на Армения от американския президент Удроу Уилсън и арменската диаспора, известна като „Уилсънова Армения“.

Аведис Ахаронян умира на 20 март 1948 година в Марсилия, Франция[2]. Поддържа големи приятелства с българи от Македония и близки контакти с много техни революционери. Хоронян е автор на книгите „Долината на сълзите“, „Революционерката“ и други.[3] Вестниците „Илинден“, „Пирин“, „Македония“, „Свобода или смърт“ и списанието „Илюстрация Илинден“ редовно публикуват негови разкази и откъси от книгите му.[4][5]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Победените“
  • „Долината на сълзите“
  • „За Отечеството“
  • „Копнежи за родината“
  • „Моята книга“
  • „Революционерката“

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Арменска съветска енциклопедия.
  2. N.A. Արդի հայական գրականութիւն Բ հատոր, (Модерна арменска литература, Том II), 2004, стр. 245–246
  3. Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 263.
  4. Кожухаровъ, Андрей. Аведисъ Ахаронянъ (Харипъ) // Илюстрация Илиндень 3 (23). Илинденска организация, февруарий 1929-1930. с. 3-5.
  5. Ахаронянъ, Аведисъ. Малкиятъ куриеръ // Илюстрация Илинденъ 3 (23). Илинденска организация, февруарий 1929-1930. с. 5-8.