Агуя

	Агуя
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Сауропсиди (Sauropsida)
клас:	Влечуги (Reptilia)
(без ранг):	Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):	Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):	Архозаври (Archosauria)
(без ранг):	Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):	Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:	Гущеротазови (Saurischia)
(без ранг):	Неотераподи (Neotheropoda)
клон:	Целурозаври (Coelurosauria)
клон:	Neocoelurosauria
клон:	Манираптообразни (Maniraptoriformes)
клон:	Манираптори (Maniraptora)
(без ранг):	Авиали (Avialae)
клас:	Птици (Aves)
разред:	Ястребоподобни (Accipitriformes)
семейство:	Ястребови (Accipitridae)
род:	Червеногърби мишелови (Geranoaetus)
вид:	Агуя (G. melanoleucus)
	Научно наименование
	Geranoaetus Geranoaetus melanoleucus (Vieillot, 1819)
	Разпространение
	Агуя в Общомедия
	[ редактиране ]

Агуя (Geranoaetus melanoleucus) е хищна птица от семейство Ястребови, разред Щъркелоподобни^[2], единствен представител на род Geranoaetus. Видът е разпространен в Южна Америка, където се среща в открити пространства.

Описание

Птицата е едра и на външен вид наподобява мишелов. Дължината на тялото ѝ е около 60 – 80 cm, а размахът на крилете е 149 – 200 cm. По-дребният подвид G. m. australis тежи около 1,7 – 3,2 kg.^[3] Женските са доста по-едри от мъжките птици.^[4]

Подвидове

Агуята има два подвида както следва:

Източна агуя – Geranoaetus melanoleucus melanoleucos (Vieillot, 1819). Разпространена е от източната част на Бразилия през Парагвай и Уругвай до североизточна Аржентина.
Западна агуя – Geranoaetus melanoleucus australis (Swann, 1922). Разпространен е по дължината на Андите от северозападна Венецуела, през Колумбия, Еквадор, Перу, Боливия, Чили и Западна Аржентина до остров Огнена земя.

Хранене

Хищните птици се хранят с различни видове гризачи и птици (най-често различни видове тинаму), малки на други хищни животни, както и интродуцираните от Европа диви зайци. Смята се дори, че дивите зайци заемат първостепенна роля в менюто на птиците, с което се регулира популацията на нашествениците.

Размножаване

Птиците изграждат големи груби гнезда от клонки върху скали или дървета. Често, ако няма подходящи дървета, гнездата могат да бъдат изградени и върху храсти или направо на земята. Наблюдава се тенденция към изграждане на нови гнезда при всяко следващо мътене. Обикновено снасят по 1 до 3 яйца. В Еквадор например могат да мътят целогодишно, но в други страни гнезденето има сезонен характер.

Литература

Bierregaard, Richard O. (1994a): 170. Black-chested Buzzard-Eagle. In: del Hoyo, Josep; Elliott, Andrew & Sargatal, Jordi (eds.): Handbook of the Birds of the World (Vol.2: New World Vultures to Guineafowl): 175, plate 16. Lynx Edicions, Barcelona. ISBN 84-87334-15-6

Източници

↑ Geranoaetus melanoleucus (Vieillot, 1819). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
↑ По класификацията на Sibley и Monroe. В нея традиционния разред Соколоподобни (Falconiformes) е обединен с Щъркелоподобни. По-често се употребява традиционната класификация.
↑ www.raptorfoundation.org.uk, архив на оригинала от 8 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080908011356/http://www.raptorfoundation.org.uk/bcbeagle.html, посетен на 15 септември 2012
↑ Bierregaard (1994a), Amadon (1963)

[1] Geranoaetus melanoleucus (Vieillot, 1819). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)

[2] По класификацията на Sibley и Monroe. В нея традиционния разред Соколоподобни (Falconiformes) е обединен с Щъркелоподобни. По-често се употребява традиционната класификация.

[3] www.raptorfoundation.org.uk, архив на оригинала от 8 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080908011356/http://www.raptorfoundation.org.uk/bcbeagle.html, посетен на 15 септември 2012

[4] Bierregaard (1994a), Amadon (1963)

[1]

[2]

[3]

[4]