Алборз
- Не бива да се бърка с Елбрус – планината и върха в Русия.
| Алборз | |
 Част от планината откъм провинция Семнан | |
  Местоположение на картата на Иран | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение | Иран |
| Най-висок връх | Дамаванд |
| Надм. височина | 5670 m |
| Геология | |
| Вид | седименти |
| Възраст | девон |
| Алборз в Общомедия | |
Алборз или Елбурс (на персийски: البرز 
) е планинска верига в северен Иран. Простира се от границата с Азербайджан покрай южната част на Каспийско море до границите с Туркменистан и Афганистан.[1] Представлява естествена климатична и екологична бариера, отделяща Каспийската падина от Иранското плато. Най-високият връх е угасналият вулкан Дамаванд (5670 m).[2]
Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според някои предположения името Алборз произлиза от Harā Barazaitī, името на митичната планина в светата книга на зороастрийците Авеста. В средноперсийския език произношението се трансформира в Харборз, а в съвременния персийски става Алборз. Вероятното значение на израза е „висока стража“ или „висок пазител“. Не се знае, кога планинската верига Алборз придобива своето название, но се предполага, че в древността така са наричали големите планински масиви. Името на планината се произнася и като Елбурс, което става причина да се обърква с планината Елбрус в Кавказ. Вероятно приликата между имената не е случайна и произходът на названието Елбрус е същият, като в случая е налице фонетично разместване на звуците (метатеза).[3]
Планини и върхове
[редактиране | редактиране на кода]Планинската верига Алборз се простира по цялата северна част на Иран и отделя Каспийската падина (26 m под морско равнище) от Иранското плато. Общата ѝ дължина е около 900 km [1], а ширината варира до 120 km.[3] Тя се състои от три относително обособени части: западна, централна и източна.[1]
Планините на западната част се наричат Талеш. Те са разположени около югозападния край на Каспийско море и се отделят от централната част на Алборз чрез широката долина на река Сефидруд.[3] Дължината им се оценява на 200 km, ширината е до 32 km. Тук се намират няколко върхове с височина около или малко над 3000 m.[1]
С названието Алборз обикновено се означава централната и най-високата част на веригата, дълга около 400 km и широка до 120 km. В този участък се намира най-високият връх на Иран – угасналият вулкан Дамаванд (5670 m). Няколко рида образуват забележителния масив Тахт-е Солейман. Билото му е с височина над 4000 m на площ над 30 km², а в центъра се намира вторият по височина връх на Алборз – Алам Кух (4850 m).[3]
Източен Алборз е с дължина 300 km и се простира от югоизточния край на Каспийското море до планините Копетдаг на границата с Туркменистан. Ширината му е около 60 – 80 km. Той представлява поредица масиви, най-високият от които е планината Шах Кух (3936 m). В посока североизток и изток височината на билата постепенно намалява. В крайния си източен участък веригата се свързва с Хорасанските планини.[3]
Много от върховете в Алборз нямат имена, а тези, които са назовани, нямат стандартизирани имена – те могат да се различават в зависимост от картата. Понякога цялата верига се нарича планинска система Талеш-Алборз-Хорасан.[3] Включването или изключването на крайните масиви води до нееднозначност при определянето на общата дължина на Алборз. Стойности, които се дават за веригата, варират в широк интервал 500 – 1500 km.
| Карта на централен Алборз | Върхове: | 1 Алам Кух |
|---|---|---|
 -25 до 500 m 500 до 1500 m 1500 до 2500 m 2500 до 3500 m 3500 до 4500 m 4500 до 5610 m
|
2 Азад Кух | 3 Дамаванд |
| 4 До Берар | 5 До Хахаран | |
| 6 Кал'е Гардан | 7 Горг | |
| 8 Холено | 9 Мехр Чал | |
| 10 Мишине Марг | 11 Наз | |
| 12 Шах Алборз | 13 Сиалан | |
| 14 Точал | 15 Вараващ | |
| Реки: | ||
| 1 Аламут | 2 Чалус | |
| 3 До Хезар | 4 Хараз | |
| 5 Джайруд | 6 Карадж (река) | |
| 7 Коджур | 8 Лар | |
| 9 Нур | 10 Сардаб | |
| 11 Се Хезар | 12 Шах Руд | |
| Градове: | 1 Амол | |
| 2 Чалус | 3 Карадж | |
| Други: | ||
| D Дизин (курорт) | Шемшак (курорт) | |
| Комплекс Точал | Абали (ски център) | |
| E Емамзаде Хашем (гробница, Хараз (път)) |
K Кандован (тунел) | |
| * Латиан (язовир) | ** Лар (язовир) |
Климат
[редактиране | редактиране на кода]Алборз е естествена климатична преграда, спираща влажните въздушни потоци от Каспийско море. Годишно валежите в подножието на северните склонове на планината са над 1000 mm, като количеството им се увеличава с височината. Климатът по южните склонове е от полупустинен тип. Тук валежите са нередовни и техните средногодишни количества са в интервал 280 – 500 mm.[1]
Флора и фауна
[редактиране | редактиране на кода].jpg)
Разликата в климата на северните и южните склонове на Алборз определя и различната растителна покривка на планината. Северните склонове на централния Алборз са покрити с гъсти широколистни гори, чийто състав се мени с височината – в средната зона преобладава бук, а от 1700 m нагоре до нива, където дефилетата позволяват да премине влажният въздух, расте дъбова гора. В някои защитени долини има масиви от див кипарис. В долината на река Сефид Руд се отглеждат маслини.[1]
Южните склонове са покрити с растителност, характерна за планинските степи. Тук се намират гори от хвойна, но преобладават треви и ниски храсти.
Животинският свят е разнообразен и е известен с някои редки видове. Горите на северните склонове са хабитат на диви котки – персийски леопард, рис, каракал. Те са обитавани от мечки, вълци глигани, сърни, благородни елени. В планината има също муфлони и диви кози. Сред многообразните представители на птиците тук най-много са грабливите видове – орли, соколи, мишелови. [1]
Зимни курорти
[редактиране | редактиране на кода].jpg)
Височината на планината и снежните зими осигуряват благоприятни условия за упражняване на зимни спортове. Такива възможности са създадени преди всичко в близост до иранската столица Техеран.[4]
- Дизин – най-големият ски курорт на Иран. Намира се на 123 km северно от Техеран.
- Шемшак – втори по големина ирански ски център. Неговите писти са по-стръмни от тези в Дизин и много от тях са предназначени за любителите на свободния стил.
- Комплекс „Точал“ – намира се във Веленджак, северното предградие на Техеран с много посолства и резиденции. Пистите са по склона на планината Точал и до тях се стига с кабинков лифт. Разстоянието между първата и последната станция на лифта е 7500 m, което го прави един от най-дългите в света.[5]
- Абали – малко градче на 75 km от Техеран. Около него се намира най-старият в Иран ски център.
- Дарбандсар – най-новият ски център на около 60 km североизточно от Техеран.
Природни ресурси
[редактиране | редактиране на кода]Естествените гори на Алборз заемат площ над 3 000 000 хектара, от които около 1 000 000 хектара могат да се използват като ресурс за дърводобивна промишленост. Планината има залежи на железни и оловно-цинкови руди. Тук се намират няколко въгледобивни мини. Реките са източник за поливното земеделие и водоснабдяването на селищата. На по-големите от тях са построени язовири и водноелектрически централи.[1]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з Encyclopædia Britannica: Elburz
- ↑ NASA Earth Observatory
- ↑ а б в г д е Encyclopædia Iranica: Alborz
- ↑ Iran Ski Areas
- ↑ Tochal Telecabin, архив на оригинала от 4 април 2014, https://web.archive.org/web/20140404033733/http://tochal.org/en/Telecabin, посетен на 17 юли 2013
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
- Alborz Mountains, Photos from Iran, Livius.
- Maps, Photos and a List of peaks
- Astronomy Picture of the Day: May 3, 2008
- Central Alborz Mountains
- Iran Ski Areas