Албрехт Хаусхофер
| Албрехт Хаусхофер Albrecht Haushofer | |
| германски дипломат | |
_Albrecht_Haushofer.jpg) | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Берлин, Федерална република Германия |
| Националност |  Германия |
| Учил в | Мюнхенски университет |
| Политика | |
| Професия | дипломат, писател |
| Противник на |  Нацистка Германия |
| Семейство | |
| Баща | Карл Хаусхофер |
| Майка | Марта Хаусхофер |
| Албрехт Хаусхофер в Общомедия | |
Албрехт Хаусхофер (на немски: Albrecht Haushofer) е германски дипломат и борец от съпротивата, участвал в опита за убийство на фюрера Адолф Хитлер от 20 юли 1944 г.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Хаусхофер е роден в Мюнхен, син на генерал и геолог Карл Хаусхофер (1869-1946) и съпругата му Марта (1877-1946).[1] Албрехт има един брат, Хайнц. Следва география и история в Мюнхенския университет. През 1924 г. завършва дисертацията си „Paß-Staaten in den Alpen“, а негов ръководител е Ерих фон Дригалски (1865 – 1949). След това работи като асистент на Албрехт Пенк.
Съученик по геополитика му е Рудолф Хес, много ранен последовател на Адолф Хитлер и близък приятел на баща му. Карл Хаусхофер е чест посетител на затвора Ландсберг, където Хитлер и Хес са пратени след неуспешния Бирен пуч. По-късно, по силата на Нюрнбергските закони, Хаусхофер е категоризиран като „погрешен“ (мишлинг), но Хес успява да му издаде германски сертификат за кръв.
Албрехт Хаусхофер е генерален секретар на географското дружество Gesellschaft für Erdkunde в Берлин и редактор на неговия периодичен печат. Той заема тази длъжност от 1928 до 1938 г. Хаусхофер пътува по света, като преподава и получава богат опит в международните отношения.
Той започва да преподава геополитика в Deutsche Hochschule für Politik (Германска академия за политика) през 1933 г., който губи много от своите преподаватели след нацисткото изкачване на власт. Когато Академията е включена в университета в Берлин през 1940 г., той е преподавател във факултета по чужди изследвания (Auslandswissenschaftliche Fakultät). Той също така е съветник в Dienststelle Ribbentrop на нацистката партия от 1934 до 1938 г., когато бюрото е разпуснато при назначаването на Йоахим фон Рибентроп за министър на външните работи. Хаусхофер до 1941 г. понякога работи в пропагандния отдел на германското външно министерство.
Получавайки прозрение в нацистката политика, Хаусхофер от средата на 1930-те години се обръща към два немски съпротивителни кръгове. След избухването на Втората световна война се присъединява към консервативните противници около пруския финансов министър Йоханес Попиц.
Хаусхофер участва в опитите на Хес да договори мир с французите и британците, действайки като посредник. Смята се, че той може да е насърчил полета на Хес през 1941 г. до Шотландия. При подозрение, че е помогнал на Хес, той е в затвора в продължение на няколко седмици и след това е под наблюдение на Гестапо. Високопоставени членове на нацистката партия го гледат неодобрително, заради своята половин еврейска майка.
Той стига до съгласие, че единственият начин да се предотврати пълното военно и политическо бедствие е да се премахне Хитлер. След неуспешния атентат от 1944 г. Хаусхофер се скрива, но на 7 декември 1944 г. е арестуван във ферма в Бавария.
В нощта на 22/23 април 1945 г., когато войските на Червената армия вече влизат в Берлин, Албрехт Хаусхофер и други затворници като Клаус Бонхьофер и Рюдигер Шлайхер са разстреляни в Берлин. Тялото му е открито от брат му Хайнц на 12 май 1945 г.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Albrecht H. äußert sich in zwei seiner Moabiter Sonette, „Acheron“ und „Der Vater“, über seinen Vater und dessen Bezug zum Nationalsozialismus. Siehe Christoph Lindenberg: Die Technik des Bösen. Zur Vorgeschichte und Geschichte des Nationalsozialismus. Freies Geistesleben, Stuttgart 1978, S. 10 f. Demnach war der Vater an der Macht interessiert, die der Nationalsozialismus ihm und seinen Gedanken (Geopolitik) verlieh. Dort auch die Notiz, dass der Vater sich erst auf Drängen Außenstehender hin „wegen der Familienehre“ bereit erklärte, einen Rechtsbeistand für den Verhafteten zu besorgen; er selbst hielt Albrecht für einen „Verräter“. ebd. S. 12 mit Anm. 10.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Albrecht Haushofer в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
