Александър Янков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Александър Янков
български юрист
чл.-кор. Александър Янков, 2011 година
чл.-кор. Александър Янков, 2011 година
Роден
Починал
Националност България
Учил вСофийски университет
Право
Работил вСофийския университет
Народен представител в:
IX НС   VII ВНС   

Александър Янков, с пълно име Александър Янков Димов (по някои официални публикации[1][2]) или Александър Димов Янков (по други официални публикации[3][4]), е виден български и световноизвестен юрист[5][6] (специализация: международно право), учен (член-кореспондент на БАН[7], професор, доктор), дипломат (посланик), политик от Българската комунистическа партия.

Той е единственият българин президент на Световната асоциация по международно право.[8], сред основните автори на Конвенцията по морско право на ООН.[9]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Бургас на 22 юни 1924 г. Член е на Работническия младежки съюз от 1940 г., а на БКП от 1947 г. През 1942 г. завършва гимназия в родния си град. От 1942 до 1944 г. е политически затворник.

След 9 септември 1944 г. става секретар на Градския комитет на РМС в Бургас. Завършва специалност „Право“ в Софийския университет през 1951 г.

Между 1951 и 1970 г. преподава в Софийския университет. В неговия Юридически факултет е асистент от 1951 г. и старши асистент от 1964 г. От 1954 до 1957 г. е секретар на Международния студентски съюз в Прага. Специализира международно право в Академията по международно право в Хага през 1961 г. Получава научната степен кандидат на юридическите науки през 1964 г. и е избран за главен асистент[10][11] Същата година става секретар на Осми районен комитет на БКП. От 1965 до 1973 г. е доцент по международно право в Юридическия факултет на СУ, а от 1973 г. е професор в Катедрата по международно право и международни отношения в Юридическия факултет на СУ, която ръководи в периода 1980 – 1989 г.[5]

От 1957 г. е консултант по международноправни въпроси на Министерството на външните работи на България. Представлява България в редица международни организации и конференции: в Комитета на ООН за мирно използване на морското дъно и е негов заместник-председател (1968 – 1973), в Международната морска организация и е председател на Осмата асамблея в Лондон през 1973 – 1974 г., на Третата конференция на ООН по морско право и е председател на Третия ѝ комитет на всички сесии през 1973 – 1982 г., и мн. др.[5]

През 1965 г. става съветник в представителството на НРБ в Секретариата на ООН[12]. Посланик е на България във Великобритания и Северна Ирландия от 1972 до 1976 г.[13]. Постоянен представител е на България при ООН в Ню Йорк от 1976 до 1980 г.[5]

През 1981 г. е избран за член-кореспондент на БАН. През 1988 – 1989 г. ръководи Секцията по международно право и международни отношения в Института за държавата и правото при БАН. През периода 1988 – 1991 г. е заместник-председател на БАН[5]. Бил е член на Президиума и председател (1987 – 1989) на Съюза на научните работници в България, както и член на Централния съвет на Съюза на юристите в България[5].

През 1989 – 1990 г. е председател на Комитета за наука и висше образование и първи заместник-председател на Националния съвет за образование, наука и култура.

Член е на Комисията по международно право на ООН в Женева през 1977 – 1996 г., на Постоянния арбитражен съд в Хага от 1971 г., на Международния трибунал по морско право в Хамбург от 1 октомври 1996 г.[5]

Александър Янков е сред основателите на Българската асоциация по международно право през 1962 г. и неин председател от 1982 г. Съосновател е и на Националната асоциация за международни отношения и неин несменяван председател от 1994 г.[5]

Член е на Американската асоциация по международно право във Вашингтон (от 1966 г.), на Асоциацията по международно право в Лондон (от 1968 г.) и на нейния Изпълнителен съвет, на Френската асоциация по международно право в Париж (от 1982 г.), на Международния океанографски институт в Малта (от 1969 г.), на научния му съвет (от 1981 г.) и заместник-председател (от 1995 г.), на Секцията по социология на международните отношения в Международната социологическа асоциация и неин заместник-председател в периода 1972 – 1977 г., на Института по международно право в Брюксел (от 1979 г.), на Независимата световна комисия за океаните в Лисабон (от 1995 г.)[5]

Чл.-кор. професор Александър Янков е гост-професор в университети във Вирджиния, Ню Йорк, Южна Каролина в САЩ, Кембридж и Оксфорд (великобритания), Далхузи (Канада), Европейския университетски институт във Флоренция, Солун и Егейската академия по морско право на о-в Родос в Гърция, Дипломатическата академия в Перу, Световния морски университет в Малмьо, Хагската академия по международно право и др.[5][14]

В периода 2000 – 2005 г. е член на редакционната колегия на сп. „Правна мисъл“[15] и на Управителния съвет на Международната фондация „Кирил и Методий“[16]

Народен представител в IX народно събрание (1986 – 1989) и в VII велико народно събрание (1990 – 1991), като е член на комисиите за изработване на Конституцията и за външна политика[5]. Член е на ЦК на БКП от 1986 до 1990 г.

Член-кореспондент професор Александър Янков умира на 17 октомври 2019 г.[17][18] Поклонението е в ритуалната зала на Централните софийски гробища на 20 октомври 2019 г.[17]

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

Носител е на:

Удостоен е с почетното звание доктор хонорис кауза на Бургаския свободен университет на тържествено заседание на Академичния съвет на БСУ на 5 декември 1999 г.[5] През 2015 година е удостоен със званието доктор хонорис кауза на Софийския университет „Свети Климент Охридски“[21].

Получава престижната награда „Гран при“ на Националните правосъдни награди[22] за цялостен принос към правото на 24 ноември 2018 година.[17] и златен почетен знак на Министерството на външните работи за приноса му за развитието на българската дипломатическа служба[8].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Указ 175 на президента на републиката за награждаване на Янков от 18 май 2004 г., обн. в ДВ 46 от 28 май 2004
  2. ↑ „Решение № 2 – 351 от 27 май 2014 г.“ (Българска академия на науките), стр. 1 // Комисия по досиетата, 2014. Посетен на 19 май 2016 г.
  3. ↑ Дописни членове (член-кореспонденти) на Българската академия на науките – в сайта на БАН
  4. ↑ Указ 184 на президента на републиката за награждаване на Янков от 17 юни 2009 г., обн. в ДВ 49 от 30 юни 2009
  5. ↑ а б в г д е ж з и к л м н Биография на Александър Янков като почетен доктор на Бургаския свободен университет, сайт на БСУ, 1 ноември 2013 г.
  6. ↑ Цветомира Минкова; "Чл.-кор. проф. Александър Янков бе удостоен с почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на Софийския университет", Новини и събития, Софийски университет „Свети Климент Охридски“, 8 април 2015
  7. ↑ Биография на член-кореспондент Александър Янков Димов на сайта на Българската академия на науките, архив на оригинала от 16 юни 2017, https://web.archive.org/web/20170616043257/http://bas.bg/images/Member%20Corr/yankov_aleksander.pdf, посетен на 19 май 2016 
  8. ↑ а б „Почина проф. Александър Янков“ // lex.bg, 18 октомври 2019 г. Посетен на 20 октомври 2019 г.
  9. ↑ „Почина дипломатът проф. Александър Янков“ // dariknews.bg, 18 октомври 2019 г. Посетен на 20 октомври 2019 г.
  10. ↑ Станишева, Л., Шопова, С. Библиография на дисертациите, защитени в България 1929 – 1964. Университетска библиотека, 1969. с. 331.
  11. ↑ Янков, Александър. Организация на обединените нации. Правна същност и международноправен статут. Наука и изкуство, 1965.
  12. ↑ Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 44
  13. ↑ London Gazette, Issue 45633. с. 3777. Посетен на 21 юни 2016.
  14. ↑ Котова, Василка, Никова, Людмила, Тинкова, Даниела. Алманах на Юридическия факултет при Софийския университет „Свети Климен Охридски“ 1992 – 2002. Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 2004. ISBN 954-07-1968-2. с. 147 – 148 София.
  15. ↑ Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща „Труд“, стр. 339, ISBN 954-528-790-X
  16. ↑ „Управителен съвет“ // Международна фондация „Св. св. Кирил и Методий“. Посетен на 20 октомври 2019 г.
  17. ↑ а б в „Напусна ни дипломатът чл. кор. проф. Александър Янков. In memoriam“ // expert-bdd.com, 18 октомври 2019 г. Посетен на 18 октомври 2019 г.
  18. ↑ „IN MEMORIAM“, Новини и събития, Софийски университет „Свети Климент Охридски“ // 18 октомври 2019 година. Посетен на 10 декември 2020 година.
  19. ↑ Указ № 175 ОТ 18 май 2004 г. за награждаване на чл.-кор. проф. Александър Янков Димов с орден „Стара планина“ първа степен, Обн. ДВ. бр. 46 от 28 май 2004 г.
  20. ↑ Указ № 184 от 17 юни 2009 г. за награждаване на член-кор. Александър Димов Янков с орден „Стара планина“ първа степен, Обн. ДВ. бр. 49 от 30 юни 2009 г.
  21. ↑ Цветомира Минкова "Чл.-кор. проф. Александър Янков бе удостоен с почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на Софийския университет", Новини и събития, Софийски университет „Свети Климент Охридски“, 8 април 2015
  22. ↑ „Чл. кор. проф. Александър Янков с Национална правосъдна награда“ // bfu.bg, 15 ноември 2018 г. Посетен на 20 октомври 2019 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Александър_Янков&oldid=11942482“.