Алексей Суворин
| Алексей Суворин Алексей Суворин | |
| руски журналист и издател | |
 | |
| Роден |
11 септември 1834 г. (стар стил)
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Николско гробище на Александроневската лавра, Санкт Петербург, Русия |
| Партия | Руско събрание |
| Псевдоним | Василий Марков А. И—н А. Бобровский Незнакомец |
| Семейство | |
| Съпруга | Анна Суворина |
| Деца | Борис Суворин Михаил Суворин Алексей Суворин |
| Подпис |  |
| Алексей Суворин в Общомедия | |
Алексѐй Сергѐевич Суво̀рин (на руски: Алексей Сергеевич Суворин) е руски журналист и издател.[1]
Роден е на 23 септември (11 септември стар стил) 1834 година в Коршево, Воронежка губерния, в семейството на селянин, получил дворянско звание за службата си в армията. През 1851 година завършва специалните класове на Дворянския полк, но скоро се уволнява от армията и работи като учител във Воронеж. В началото на 60-те години започва да публикува в столичния печат, установява се в Санкт Петербург и бързо получава широка известност със седмичните си фейлетони в „Санктпетербургски ведомости“. През 1875 година става съсобственик на популярния всекидневник „Новое время“, който ръководи до края на живота си. Той оправдава започнатото от Османската империя масово унищожение на арменците като борба с "разбойници" и "революционери" и призовава Русия да прилага същата политика към арменците,[2] независимо че борбата на партия Дашнакцутюн е била само против политиката на насилствена русификация и преди свалянето на руската монархия през 1917 не се е борила за отделяне на Армения от нея, и не съветва за такива мерки спрямо по-революционните поляци.[3] Така той става първия "християнски" журналист, оправдавал унищожението на един от първите приели християнството за държавна религия народи, извършвано от Мюсюлманска страна, срещу която Русия преди това е воювала 12 пъти, обявявайки за цели на войните именно освобождението на християните от мюсюлманска власт.
Алексей Суворин умира на 24 август (11 август стар стил) 1912 година във вилата си в Царское село.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ https://nekropol-spb.ru/kladbischa/nikolskoe-kladbische/suvorin-aleksej-sergeevich
- ↑ Е. А. Диннерштейн, «А. С. Суворин: человек, сделавший карьеру», ROSSPĖN, 1998. ISBN 5-86004-123-3, 9785860041233 стр. 91(374)
- ↑ Союз обречённый
|
