Ана Стегман
Ана Стегман Anna Margarete Stegmann | |
германски психоаналитик | |
Родена | |
---|---|
Починала |
Арлесхайм, Швейцария |
Научна дейност | |
Област | Психология |
Ана Маргарете Стегман (на немски: Anna Margarete Stegmann) е германска психоаналитичка, общественичка, колекционерка на произведения на изкуството.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Родена е в Цюрих, Швейцария на 12 юли 1871 г. Учи медицина в Цюрих и Берн, дипломира се през 1910 г.
Година преди да завърши, се омъжва за психиатъра Арнолд Стегман (1872 – 1914). Става помощник-лекар в Берлин. През 1920 г. си отваря практика в Дрезден и работи като невролог.
През 1912 г. влиза в Берлинското психоаналитично общество, като е сред първите жени аналитици наред с Мира Оберхолцер, Татяна Розентал и Карен Хорни. Член е на Международната психоаналитична асоциация, на Обществото „Шопенхауер“ и на Лигата на жените за мир и свобода.
След края на Първата световна война влиза в Германската социалдемократическа партия. По време на Ваймарската република е член на Райхстага от 1924 до 1930 г.
След идването на Хитлер на власт през 1933 г. тя емигрира в Швейцария. Умира на 64-годишна възраст в Арлесхайм, Швейцария на 1 юли 1936 г.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Beitrag zur Psychologie des Kindsmords. Leipzig 1910
- Ein Fall von Namenvergessen. Zentralblatt für Psychoanalyse und Psychotherapie 2, 1912, 650
- Darstellung epileptischer Anfälle im Traum. IZP 1, 1913, 560f
- Identifizierung mit dem Vater. Zentralblatt für Psychoanalyse und Psychotherapie 1, 1913, 561f
- Ein Vexiertraum. IZP 1, 1913, 486 – 489
- Die §§ 218/219 des Strafgesetzes. Vierteljahresschrift des Bundes Deutscher Ärztinnen 1(2), 1924, 27 – 30
- Die Psychogenese organischer Krankheiten und das Weltbild. Imago 12, 1926, 196 – 202
- Frauenblindheit der Männer – eine alte Krankheit. Die Genossin 6, 1929, 229f
- Stimmen gegen den § 218. Der Sozialistische Arzt 7, 1931, 100f
Източници
[редактиране | редактиране на кода]
|