Анастасиева война

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Персийско-византийска война 502 – 506
Персийско-византийски войни
Информация
Период502506
МястоАрмения, Сирия
РезултатВъзстановяване на довоенната граница
Страни в конфликта
Византийска империяСасанидско царство
Командири и лидери
Анастасий IКавад I

Персийско-византийската война (502 – 506) е война между перси и византийци.

Войната[редактиране | редактиране на кода]

През управлението на византийския император Анастасий I, през лятото на 502 година, стремейки се да разшири границите на Персия, цар Кавад I нахлува във Византийска Армения. Бързо, без съпротива, превзема неподготвените за обсада градове Теодосиопол и Мартиропол, но е спрян при град Амида. Обсадата на града продължава през есента и зимата, градът пада едва в началото на 503 година. За това време византийците си връщат Феодосиопол.

След превземането на Амида, персите пристъпват към обсада на Едеса, а византийците се опитват да си върнат Амида. Накрая през 504 година, след продължителна обсада персийският гарнизон на Амида се предава, но няма по-нататъшно развитие на военните действия, тъй като заради сраженията със савирите в Закавказието, персийските войски напускат театъра на военните действия.

Две години след прекратяването на военните действия, е подписан мирен договор, според който персите връщат Мартиропол и признават довоенната граница.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ирано-византийская война 502 – 506 годов“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​