Савири
Савирите (на гръцки: σαβιροι) са номадско племе, според много от изследователите, от угрофински произход, което впоследствие e тюркизирано. Първоначално живеят в Западен Сибир, който М. И. Артамонов смята, че носи тяхното име (наричани са и сабири/сибири). През II в. Птолемей ги локализира в степите на Северното Прикаспие [1], а впоследствие към 463 г. заели Северен Дагестан. Пак според М. И. Артамонов те заедно с барсилите (βαρσιλτ, βαγρασικ) били основното население на ,,Царството на хуните” (VI-VII в.) [2]. Средновековните автори като Прокопий Кесарийски [3], Агатий Миринейски [4] и Теофан най-често ги наричат хуни. Част от тях по-късно (X в.) се озовала по Средна Волга, където се вляла във Волжка България, билa известни под името сувари и имали значителен град, носещ същото име – Сувар.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Федоров, Г., Федоров, Я., Ранние тюрки...с.53
- ↑ Артамонов, М., История хазар, с. 229
- ↑ Прокопий Кесарийски, Война с готами, кн. VIII, 3, 11
- ↑ Агатий Миринейски ГИБИ, т. II, с. 183-184
