Савири
Савирите (на гръцки: σαβιροι) са номадско племе, според някои изследователи е от угърски произход, но впоследствие е тюркизирано, а според други е огурската група на тюрко-алтайските племена.[1][2][3][4] Първоначално живеят в Западен Сибир, който М. И. Артамонов смята, че носи тяхното име (наричани са и сабири/сибири). През II в. Птолемей ги локализира в степите на Северното Прикаспие[5], а впоследствие към 463 г. заели Северен Дагестан. Пак според М. И. Артамонов те, заедно с барсилите (βαρσιλτ, βαγρασικ), били основното население на Царството на хуните (VI-VII в.)[6]. Средновековните автори като Прокопий Кесарийски[7], Агатий Миринейски[8] и Теофан най-често ги наричат хуни. Част от тях по-късно (X в.) се озовала по Средна Волга, където се вляла във Волжка България, била известни под името сувари и имали значителен град, носещ същото име – Сувар.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Ilkka Syvänne, The Age of Hippotoxotai: Art of War in Roman Military Revival and Disaster (491 – 636); Tampere University Press, 2004, p. 351.
- ↑ Fuchs Christian, Lars Johanson, Éva Ágnes Csató Johanson, The Turkic Languages, Routledge, 2015, p. 18.
- ↑ David Nicolle, Attila and the Nomad Hordes, Osprey Publishing, 1990, p 23.
- ↑ Denis Sinor, The Cambridge History of Early Inner Asia, Cambridge University Press, 1990, p. 200.
- ↑ Федоров, Г., Федоров, Я., Ранние тюрки...с.53
- ↑ Артамонов, М., История хазар, с. 229
- ↑ Прокопий Кесарийски, Война с готами, кн. VIII, 3, 11
- ↑ Агатий Миринейски ГИБИ, т. II, с. 183 – 184