Савири

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Савирите (на гръцки: σαβιροι) са номадско племе, според някои изследователи е от угърски произход, но впоследствие e тюркизирано, а според други е огурската група на алтайските племена.[1][2][3][4] Първоначално живеят в Западен Сибир, който М. И. Артамонов смята, че носи тяхното име (наричани са и сабири/сибири). През II в. Птолемей ги локализира в степите на Северното Прикаспие [5], а впоследствие към 463 г. заели Северен Дагестан. Пак според М. И. Артамонов те, заедно с барсилите (βαρσιλτ, βαγρασικ), били основното население на ,,Царството на хуните” (VI-VII в.) [6]. Средновековните автори като Прокопий Кесарийски [7], Агатий Миринейски [8] и Теофан най-често ги наричат хуни. Част от тях по-късно (X в.) се озовала по Средна Волга, където се вляла във Волжка България, билa известни под името сувари и имали значителен град, носещ същото име – Сувар.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ilkka Syvänne, The Age of Hippotoxotai: Art of War in Roman Military Revival and Disaster (491-636); Tampere University Press, 2004, p. 351.
  2. Fuchs Christian, Lars Johanson, Éva Ágnes Csató Johanson, The Turkic Languages, Routledge, 2015, p. 18.
  3. David Nicolle, Attila and the Nomad Hordes, Osprey Publishing, 1990, p 23.
  4. Denis Sinor, The Cambridge History of Early Inner Asia, Cambridge University Press, 1990, p. 200.
  5. Федоров, Г., Федоров, Я., Ранние тюрки...с.53
  6. Артамонов, М., История хазар, с. 229
  7. Прокопий Кесарийски, Война с готами, кн. VIII, 3, 11
  8. Агатий Миринейски ГИБИ, т. II, с. 183-184