Суар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Суар или Сувар е средновековен град[1], столица на Суарското княжество през периода 948 – 975. Счита се, че е основан от тюркското племе савири през IX век[2].

География[редактиране | редактиране на кода]

Разположен на около 30 км източно от Волга, на левия ѝ приток река Ютак, Сувар е политически, икономически и търговски център на Волжка България.

История[редактиране | редактиране на кода]

Названието на града вероятно произлиза от иранската дума sowar – ездач. Според запазените писмени и археологически източници Сувар преживява своя апогей през Х век, когато произвежда и търгува с Хорезъм, Персия, Рус, Византия и Грузия. Според персийският географ Абу Заид ал-Балхи (850 – 934) по това време в града живеят 10 000 души и в него работи „главна джамия“. През Х век владетелите на Сувар Талиб ибн-Ахмад и Мумин ибн-Ахмад секат свои собствени монети, което сочи за възможна икономическа независимост. По време на монголското нашествие във Волжка България през 1236, градът е унищожен и никога не достига предишното си значение. Смята се, че руините – уклепления, основи, руини на дворец, разположени днес близо до село Кузнечиха, Спаски район, Татарстан, принадлежат на сринатия Сувар. Районът на селото е обект на археологически проучвания от екипите на Шигабутдин Марджани и Гайнутдин Ахмаров, А.П. Смирнов (1933 – 1937), Т.А. Хлебникова (1974 – 1975) и Ф.Ш. Хузин и Р.Ф. Шарифулин (1990 – 1993).

Кузнечиха
— Село —
Страна Flag of Russia.svg Русия
Федерален субект Татарстан
Район Спаски район
Часова зона UTC+4:00

Родени в Сувар[редактиране | редактиране на кода]

  • Сулейман ибн-Дауд-аз-Сувари-Саксини, мюсюлмански богослов.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Древний Сувар: архелогические исследования и находки / авторы-составители А.А. Хайдаров и др. под ред. А.Г. Мухамадиева. – Казань: КЮИ МВД России, 2009. – 206 с.
  • Древний Сувар: каталог археологических находок / авторы-составители А.А. Хайдаров, Н.М. Садриева; под науч. ред. проф. Ф.Ш. Хузина. – Казань: Институт им. Марджани АН РТ, 2012. – 244 с.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Райна Заимова, Арабски извори за българите: Христоматия, Тангра ТанНакРа, 2000 ISBN 9549942031
  2. suvar.net О создании и развитии музея-заповедника „Сувар“
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Кузнечиха (Татарстан)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.